САЩ режат наполовина стратегическите бомбардировачи

Американската армия се изтегля от Европа по-бързо, отколкото съюзниците очакваха, а най-съществените съкращения заобикалят единствената правна спирачка, която Конгресът създаде именно срещу такъв ход. Вашингтон намалява силите, които е заявил в кризисното планиране на НАТО: стратегическите бомбардировачи са наполовина по-малко, изтребителите се свиват с една трета, а подводниците падат до нула. Тези решения минават по изпълнителна линия и не изискват гласуване в Конгреса. Европейските столици трябва да запълват дефицити, които реално не могат да затворят преди 2029 г.

Два канала, само единият е защитен

За да се разбере тревогата в Европа, трябва да се разграничат два вида американско военно присъствие. Първият са войските, физически разположени на континента — около 80 000 души днес. Конгресът постави праг от 76 000 в член 1249 от годишния закон за разрешаване на разходите за отбрана на САЩ. Под него Пентагонът трябва да удостовери пред законодателите, че намалението няма да навреди на сигурността на съюзниците. Именно тази предпазна клауза обикновено влиза в заглавията.

По-важен обаче е Моделът на силите на НАТО. Той описва какво всяка държава се ангажира да изпрати при криза: сили, които трябва да пристигнат от национални бази в рамките на 10, 30 или 180 дни. Тези ангажименти са изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Няма закон, който да ги ограничава. Когато пратеникът на Пентагона Александър Велес-Грийн е информирал представители на НАТО на 22 май, той е представил именно съкращения в тази категория: бомбардировачите наполовина, една трета по-малко изтребители, нула подводници, по-малко самолети-цистерни и ескадрени миноносци (Си Ди И нюз). Пентагонът е потвърдил числата, но не е дал срокове.

На 30 май „Велт ам Зонтаг“ съобщи, че изтеглянето ще върви по-бързо от предварително съобщеното и без преходния период, който европейските правителства са предполагали. Дипломат от НАТО е казал пред „Ройтерс“, че темпото „ще зависи от способността на останалите да предложат алтернативи“, като е добавил, че „всичко още не е окончателно решено, дори в САЩ“.

Дефицит, който не се затваря само с пари

Мащабът на това, което Европа трябва да замести, надхвърля и бюджетите, и производствените линии. Международният институт за стратегически изследвания оцени през 2025 г., че възпроизвеждането на американските конвенционални способности в евроатлантическия театър би струвало 226–344 млрд. долара само за платформи и близо 1 трлн. долара за 25 години. Оценката на Института в Кил от май 2026 г. поставя цената на смислена, но не пълна автономия на около 50 млрд. евро годишно за десетилетие. Само недостигът на изтребители изисква 350–400 допълнителни бойни самолета, които европейските заводи не могат да доставят преди средата на 30-те години.

Две реакции показват колко различно се приспособяват европейските столици. Франция разширява ядрения си чадър чрез това, което нарича „напреднало възпиране“ — рамка, при която партньорски държави попадат под френската ядрена гаранция, без да получават споделен контрол върху решението за изстрелване. На 27 май Норвегия стана деветата държава, която се присъединява чрез договореността от Нарвик. В конвенционалната отбрана Германия и Нидерландия поемат командна отговорност за защитата на Естония и Латвия чрез съвместния Първи германско-нидерландски корпус. Това е прехвърляне на лидерството в балтийската отбрана от Вашингтон към европейски ръце.

Прозорецът 2027–2029 г.

И двата хода показват един и същ проблем: времето. Началникът на генералния щаб на Полша потвърди, че страната работи по собствени оръжия за дълбоки удари, но призна, че ще са нужни „поне две години“ до първите резултати. Институтът на ЕС за изследвания на сигурността предупреждава, че отмененото разполагане на ракети „Томахоук“ в Германия „премахва ключов елемент от европейското възпиране“ в период, който институтът нарича „години на военен преход“. Фондацията „Карнеги“ отбелязва, че балтийските държави се опасяват изтеглянето да дойде „преди Европа да успее да запълни отбранителните си дефицити“.

Всички оценки сочат един и същ уязвим период: 2027–2029 г., когато американските съкращения ще се усетят най-силно, а европейските заместители ще са още години далеч от доставка. Следващият тест идва в началото на юни на конференцията на НАТО за осигуряване на сили, където европейските държави трябва да заявят кои американски липси възнамеряват да покрият. Вашингтон подрежда процеса така, че съюзниците да останат пред двоен избор: публично да поемат ангажименти за дефицити, които още не могат да запълнят, или да пристигнат на срещата на върха в Анкара през юли с празни ръце.