САЩ поставят ултиматум на Иран

САЩ дадоха на Иран 24 часа да заяви публично, че ще се въздържа от нападения срещу търговски кораби в Ормузкия проток, като предупредиха, че отказът може да поднови военните действия (in.gr). Ултиматумът дойде след атаките срещу три танкера край протока на 7 юли (LA Times). По международното право търговските кораби имат право на транзитно преминаване през международни проливи (UNCLOS Part III). Самото право обаче вече не е достатъчно, за да направи маршрута икономически смислен. Разликата между това, което правото допуска, и това, което застрахователите са готови да покрият, е мястото, където разходите за Европа растат.

Кой всъщност решава дали корабите ще плават

Решението дали един танкер ще мине през Ормуз не се взема основно от външните министри. В практиката тежат оценките на застрахователите на военен риск, клубовете за защита и обезщетение, известни като P&I клубове, които покриват отговорност за екипаж, товар и замърсяване, както и на отделите за съответствие и банките.

След последните атаки корабният трафик през протока рязко намаля (Gulf News). Застрахователи на военен риск посъветваха част от корабособствениците временно да спрат плаванията, като изчисляват покритието в прозорци от 24 до 48 часа (Business Standard). Очакванията са премиите да останат високи дори след частично възстановяване на движението (Insurance Asia). Консултацията на Inchcape за Близкия изток описва контролирано движение на кораби, зони за изчакване и задължителни оценки на риска (Inchcape Shipping Services). Маршрутът е отворен. Но вече не функционира нормално.

Санкциите добавят втори праг. Компании, свързани със САЩ, не могат да плащат на ирански структури или на лица, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция, за безопасно преминаване (OFAC FAQ 1249). Фирми извън САЩ също поемат риск, ако плащането минава през долари, през презастрахователи или през банки с американска експозиция (Clyde & Co). Така корабособственикът може да има законно право на преминаване, да намери застрахователно покритие и въпреки това да се сблъска със стена от правила за съответствие.

Европа плаща през цените, не през недостиг

Европа не е пред непосредствен риск да остане без газ. Европейската комисия е съобщила на Газовата координационна група на ЕС, че не вижда пряка заплаха за зимните доставки (Świat OZE). Германският енергиен регулатор посочи, че газът от Персийския залив има ограничена роля в германските доставки (Tagesschau).

Проблемът е друг: Европа приема цените на глобалните енергийни пазари, вместо да ги определя. Смущенията в Залива вече са намалили вноса на втечнен природен газ в ЕС и са оставили газохранилищата под темпа от миналата година (S&P Global). Европейските референтни цени на газа се повишиха, докато запасите остават значително под нивата от същия период на миналата година (money.pl). BNP Paribas отбелязва, че балансът на Европа при рафинираните петролни продукти, особено дизела, е станал по-зависим от внос и по-уязвим към шокове в Залива (BNP Paribas).

Тази цена не се разпределя равномерно. Регулираната тарифа за газ в Испания се повиши през юли, като съчета по-скъпи суровини заради Ормуз и увеличение на ДДС (El Español). Капацитетът на полския терминал за втечнен газ дава по-голям буфер. Ротердам, най-голямото европейско пристанище за прием на горива, стои в края на същата верига от застраховки, фрахт и проверки за съответствие, която Ормуз нарушава (Vandaag & Morgen).

Военноморските патрули не убеждават застрахователите

Британско-френско-оманските операции по разминиране намаляват физическия риск, но не премахват надбавките за военен риск (Procurement Institute). Международната морска организация, агенцията на ООН за корабоплаването, определя маршрути и стандарти за безопасност, но не може да командва ескорти или да принуди застрахователите да поемат покритие (IMO). Дипломатите в Доха могат да обявят напредък. Застрахователите в Лондон оценяват видимия риск и обикновено изчакват продължителен период без инциденти, преди да намалят премиите.

Това е оперативната реалност. Ормуз е риск за европейските енергийни цени и вериги на доставки, а не непосредствена криза на снабдяването. Маршрутът остава юридически отворен, но може да стане търговски неизгоден, защото решаващата дума имат застрахователите, отделите за съответствие и банките, а не правителствата, които настояват, че кризата е под контрол. Европейските столици все още не публикуват данните, с които гражданите биха могли да проследят как една надбавка за военен риск в Залива се превръща в сметка за газ в Мадрид или в цена на дизела в Ротердам.