САЩ заменят временната надбавка с мита

Предвидимостта в американската търговска политика приключи за европейските износители. На 24 юли временната 10-процентна надбавка върху вноса на повечето стоки в САЩ изтича, защото законът, на който се основава, ограничава президентските тарифни действия до 150 дни (19 U.S.C. § 2132). Това обаче не означава, че митото изчезва. Вашингтон трябва да използва друга правна основа, за да продължи да го събира, а заместителите могат да действат по-дълго и да се наслагват.

Кой всъщност плаща

Преди да се изчислява цената на митата, трябва да се види кой я поема. Проучване на АХК, мрежата на германските търговски камари в чужбина, показва, че американските купувачи поемат над 70 % от тарифните разходи върху германски стоки. Институтът в Кил оценява остатъчната тежест за Германия на около 0,15 % от БВП, или приблизително 6,5 млрд. евро (aktiv-online). Митата не са просто европейска сметка. Американските вносители и потребители носят голяма част от нея.

Националните суми обаче скриват къде ударът е реален. В Ирландия износът на стоки за САЩ се сви с 56 % на годишна база през май 2026 г. до 4,7 млрд. евро, а фармацевтичният износ спадна с почти 59 % (Irish Examiner, CSO). На пръв поглед това изглежда като срив, но ирландската търговска статистика има особеност: мултинационални компании осчетоводяват фармацевтични продукти с висока стойност през ирландски дъщерни дружества, така че няколко промени в графика на доставки могат да произведат резки колебания. Ибек, ирландското бизнес лоби, отчита, че износът към САЩ е скочил от 22 млрд. евро през януари-април 2024 г. до 60 млрд. евро за същия период на 2025 г., след което е паднал до 17 млрд. евро през 2026 г. (The Irish Times).

Италия показва как секторните загуби могат да изчезнат в общата картина. Общият италиански износ за САЩ все още нарасна с 3,7 % в началото на 2026 г. (Assolombarda/ICE). Но износът на вино се сви с около 15 %, а средните цени паднаха с 10 % — производителите намалиха собствените си маржове, за да задържат американските клиенти (Borsa Italiana/Teleborsa). Мебелите бяха надолу с 16,6 %, текстилът — с 5,6 % (Il Messaggero). Общият резултат се задържа само защото фармацевтичният износ скочи с 54,1 % (Il Foglio).

Правната основа непрекъснато се мести

По-дълбокият проблем за износителите е американски търговски режим, който постоянно сменя правните инструменти. През февруари 2026 г. Върховният съд отмени използването на закон за национални извънредни ситуации като основание за мита. Администрацията премина към Раздел 122 — правомощие за временна вносна надбавка. През май търговски съд постанови, че дори това е незаконно, макар облекчението да важи само за компаниите, които са завели делото (Northeastern University, BDO).

Вашингтон вече изгражда по-дълготрайни инструменти. Службата на търговския представител на САЩ започна разследвания по Раздел 301 — процедура в търговското право, която позволява налагане на мита след установяване на нелоялни чуждестранни практики. Те обхващат 16 икономики, включително ЕС, с предложени ставки от 10-12,5 % (Mayer Brown, National Law Review). За разлика от изтичащата надбавка, тези мита нямат вграден краен срок. Сделка между ЕС и САЩ от юни ограничи повечето европейски износни стоки до 15 %, но даден продукт може формално да попада под този таван и пак да бъде обложен отделно с мито върху стомана или автомобили (Euronews). Германската търговска агенция предупреди фирмите да проверяват продуктовите класификации, тоест в коя тарифна категория попада стоката, изключенията и документацията за всяка доставка към САЩ (GTAI).

По-тихите жертви са по-назад във веригата на доставки. В Словакия делът на продукцията на „Фолксваген Братислава“, която отива за САЩ, е паднал под 15 % (Denník E). Истинският риск е, че тарифната несигурност променя мястото, където компанията майка решава да произвежда следващия модел. Словашки медии съобщиха за опасения, че производството на „Порше Кайен“ може да напусне Братислава, което би засегнало стотици доставчици, макар „Фолксваген“ да не е потвърдил прехвърляне (Pravda). Същата логика важи за цяла Централна Европа: полски, чешки и австрийски производители на компоненти зависят от решения, вземани във Волфсбург или Мюнхен.

За европейските износители това вече е хронично състояние. Печелят Белият дом, който запазва лост за натиск, и компаниите, които вече произвеждат в САЩ. Губят производителите с тънки маржове, малките фирми, вързани за един клиент, и традиционни сектори като вино, храни и мебели, където американските купувачи могат просто да изчакат. Разходът, който търговската статистика първоначално не улавя, е инвестицията, която тихо се премества към американския пазар, защото никой финансов директор не иска да планира по правила, които се пренаписват на всеки 150 дни.