САЩ подготвят санкции срещу МНС

Администрацията на Тръмп е изготвила проект за санкции, които ще засегнат Международния наказателен съд не само чрез отделни негови служители, а и като институция, съобщават неназовани представители и документи, с които е разполагал Wall Street Journal (Il Fatto Quotidiano, AP via The Spokesman-Review). Пакетът не е подписан и не е публикуван. В актуалната база данни за санкции на Министерството на финансите на САЩ няма вписана институция (търсачка на ОФАК). Според същите публикации обаче планът ще забрани повечето транзакции със съда и ще му даде шест до седем месеца, за да прекрати услугите, свързани със САЩ. Ако бъде приет, европейските правителства ще трябва да отговорят на въпрос, който досега избягваха: могат ли на практика да запазят банковите услуги, софтуера и облачната инфраструктура на съда, ако Вашингтон нареди на компаниите да ги прекратят?

Какво вече е въведено

Вашингтон вече наложи индивидуални санкции на служители на Международния наказателен съд. Председателката му Томоко Акане и съдията Абдулай Сейе бяха включени в санкционния списък през август 2026 г. Сметките им бяха блокирани, плащанията с карти не минаваха, а „Епъл“, „Амазон“ и „ПейПал“ ограничиха достъпа им (Courthouse News Service, OFAC). Правното основание е Изпълнителна заповед 14203, подписана на 6 февруари 2025 г. Тя позволява на Министерството на финансите да блокира имущество на всяко лице или организация, свързани с посочени дейности на Международния наказателен съд (Federal Register).

Тази заповед е достатъчно широка, за да обхване и самия съд. Определянето му като санкционирана организация би засегнало не само вече санкционираните служители. То може да наруши банковите услуги, софтуера, системите за съхранение на доказателства и операциите на място във всичките 17 активни ситуации, от Украйна до Демократична република Конго (ICC).

Къде е уязвимостта

Европейските правителства отговориха с политическа солидарност. Германия потвърди подкрепата си за съда на 19 август (германско правителство). Дипломатическата служба на ЕС заяви „непоколебима подкрепа“ (ЕСВД). Испания, Белгия, Франция и Словения подкрепиха задействането на Блокиращия статут — регламент на ЕС, който забранява на европейски компании да спазват определени чуждестранни санкции (EUobserver). Европейската комисия не е поела такъв ангажимент.

Тези декларации не решават оперативния проблем. Международният наказателен съд използва услуги, които минават през американски точки на контрол: банки за клиринг в долари, картови мрежи, облачни платформи, софтуерни лицензи и презастраховане. Дори плащанията в евро не премахват зависимостта от САЩ. Европейските банки може да разчитат на американски кореспондентски банки, активи или софтуер за проверка на съответствието със санкциите.

Натискът вече се вижда. Според публикации нидерландски банки са поискали значителни държавни гаранции, преди да се съгласят да продължат услугите си за съда (Journal of International Criminal Justice). Нидерландската хостинг компания „ПроколиЕкс“ е отказала допълнителна работа за Международния наказателен съд след по-ранните санкционни мерки (NRC). Това са европейски компании, които вземат европейски решения, водени от опасенията, че могат да загубят достъпа си до американския пазар.

Непроверената реакция на Европа

Европа разполага с правни инструменти. Блокиращият статут би забранил спазването на посочена американска мярка, но едва след като Комисията я добави в приложението към регламента (EUR-Lex). Инструментът за борба с икономическата принуда — регламент на ЕС, който позволява ответни търговски мерки срещу външен икономически натиск — изисква разследване и гласуване от правителствата на държавите членки в Съвета (Европейска комисия). За обичайните контрасанкции на ЕС е нужно единодушие, което означава, че всяко правителство може да ги блокира.

И при трите подхода остава един и същ проблем: забраната за спазване на санкциите не осигурява сама по себе си банка, облачна услуга или застраховател. Компания, задължена от европейското право да обслужва Международния наказателен съд, пак може да загуби достъпа си до американския пазар, клиринга в долари и американските технологии. Платежният канал, създаден през 2019 г. от Франция, Германия и Великобритания за търговията с Иран, обработи минимален брой транзакции именно по тази причина.

Коалиция, водена от „ПъбликСпейсис“, поиска от нидерландския парламент план между няколко министерства, който да обхваща банковите услуги, облачната инфраструктура, хостинга и непрекъсваемостта на услугите (PublicSpaces). В бюджета на Нидерландия за външните работи за 2027 г. се споменава защитата на международните институции, но не са посочени конкретни доставчици, условия за задействане или гаранции за Международния наказателен съд (Tweede Kamer). Предложеният годишен бюджет на съда е приблизително 194 млн. евро (ICC-ASP-24-10). Сумата е поносима. Липсва проверена схема, която да гарантира, че доставчиците ще продължат да обслужват съда, когато заради това са изправени пред американски санкции.

Американският план все още е проект. Европа въпреки това обеща да защити Международния наказателен съд, без да покаже как ще запази ключовите му доставчици. Съобщаваният преходен период би дал време за подготовка, но само ако правителствата преминат от декларации към договори, гаранции и планове за прехвърляне на услугите.