САЩ искат анклави в Гренландия

САЩ поддържат военни бази в Европа върху чужда земя. В Германия, Италия и Португалия приемащите държави запазват формалния си суверенитет и поне на хартия могат да откажат достъп. Исканията на Вашингтон към Гренландия биха превърнали тази загуба на контрол в официален режим и биха отишли по-далеч от действащите споразумения.

Публикации от 18 май разкриха тайни тристранни разговори, в които САЩ търсели три неща: „клауза завинаги“, гарантираща постоянно военно присъствие дори след евентуална независимост на Гренландия; фактическо право на вето върху чуждестранните инвестиции; и три нови бази със статут на „суверенна американска територия“ (Юнайтед24 Медиа, Таймс Нау). Часове по-късно премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен се срещна с пратеника на Тръмп Джеф Ландри и отговори пряко: „Гренландският народ не се продава“ (Копенхаген пост, АБЦ Нюхетер).

Официализиране на модела „Лажеш“

Действащото споразумение за отбрана между САЩ и Дания, подписано през 1951 г. и обновено през 2004 г., вече дава на Вашингтон широк достъп. Космическата база Питуфик обхваща 625 кв. км. Но американските съоръжения са върху датско-гренландска територия, а не върху земя, собственост на САЩ (Ес О Еф Нюз).

Искането за суверенна територия би променило тази конструкция. Единственият европейски прецедент са британските бази Акротири и Декелия в Кипър, които Върховният съд на Великобритания определи като „остатък от британската колония“ (Дойче веле). Правото на инвестиционно вето е също толкова необичайно: Вашингтон иска контрол върху скрининга на гренландската икономика, докато собственият закон на Гренландия за проверка на инвестициите е отложен за есента на 2026 г. САЩ на практика търсят власт върху рамка, която още не съществува (Арктик тудей).

Сегашният модел на американски бази в Европа вече се пропуква. През март Италия отказа достъп на американски бомбардировачи до Сигонела за операции срещу Иран, позовавайки се на изисквания за парламентарно одобрение (Анализи дифеза). В Португалия министри признаха, че САЩ могат да използват авиобазата „Лажеш“ чрез „мълчаливи разрешения“, при които Лисабон бива информиран след факта, вместо да дава предварително съгласие (Си Ен Ен Португалия). Гренландските искания биха направили официално онова, което Португалия преживява неформално, и после биха го разширили.

Парализата в Копенхаген, ветото в Нуук

Дания е без действащо правителство от осем седмици. Служебната администрация не може да обвърже парламента, а датското конституционно право изисква мнозинство от пет шести за отстъпване на територия (ПОВ интернешънъл). Опитва се съставяне на ново дясноцентристко правителство на малцинството, но решение още няма (Политикен).

Гренландия запълва вакуума със собствени конституционни инструменти. Законът за самоуправлението от 2009 г., който дава на Гренландия контрол върху ресурсите и търговската политика независимо от Копенхаген, позволява на парламента ѝ да блокира инвестиционни сделки и ресурсни концесии. И Нилсен, който е дясноцентрист, и външният министър Муте Б. Егеде, ляв социалист, отхвърлят американските искания. Този консенсус през политическия спектър е най-силната карта на Нуук (АБЦ Нюхетер).

Тихата покупка

ЕС няма правен мандат да се намеси в преговорите за бази в Гренландия. Островът напусна Европейската общност през 1985 г. Европейският парламент определи поведението на САЩ като „сериозна заплаха за стратегическите интереси на ЕС“ (Конститюшънъл дискурс), но стратегическите последици тежат повече от всяка декларация от Брюксел.

Франция действа сама. Министърът на търговията Никола Форисие посети Нуук на 15 май и подписа споразумение за геоложко картографиране с държавната служба БРЖМ (Капитол). Германия подкрепя Дания на думи, но не предлага арктическа стратегия (Шпигел). Полша мълчи; двустранните ѝ отношения с Вашингтон тежат повече от северната солидарност (Дифенс24).

Икономическата надпревара може вече да е решена. Контролираната от САЩ „Критикъл Металс корп.“ държи 92,5 % от находището Танбрийз в Гренландия, най-големия неразработен източник на тежки редкоземни елементи извън Китай. Делът е придобит с подкрепа от Ексим банк, което означава, че американско държавно финансиране е заключило ресурса, докато военният спор е заемал заглавията (Льо Монд, ИФРИ). Финансирането на ЕС за арктически добив остава „до голяма степен неизползвано“. Пратеникът Ландри каза, че Тръмп му е заръчал „да намери колкото може повече приятели“ (РТЕ). Икономически пакет не е обявен. Докато преговорите за суверенитет буксуват, САЩ си осигуряват икономически контрол, без да им е нужно съгласието на Нуук.