Сенатът придвижи енергийния акт за Източното Средиземноморие

В Хюстън, където американската енергийна политика се среща с пазарната реалност, Гърция, Кипър, Израел и САЩ създадоха миналата седмица нова институция за координация на енергийната стратегия в Източното Средиземноморие. Няколко дни по-късно комисия в Сената придвижи законопроект, който би записал същия регион в американското право като стратегически приоритет. Политическата рамка вече се оформя. Въпросът е дали тя може да придвижи реални обеми газ и електроенергия.

Постоянна платформа и законопроект в движение

Източносредиземноморският енергиен център беше открит на 12 юни в института „Бейкър“ към университета „Райс“ след министерска среща между американския министър на енергетиката Крис Райт и колегите му от Гърция, Кипър и Израел (Политис, Морнингстар). Центърът надгражда формата 3+1 — съществуващото сътрудничество между Гърция, Кипър, Израел и Вашингтон — от периодични срещи към постоянна платформа за изследвания, инвестиционни контакти и защита на инфраструктурата (Грийк Рипортър, Кипърска новинарска агенция).

На 17 юни Комисията по външни отношения на Сената разгледа законопроекта „Източносредиземноморски портал“ (S.4443), внесен от сенаторите Кори Букър и Дейв Маккормик (Комисия по външни отношения на Сената). Гръцки медии, сред които „Прото тема“ и „Нюз 247“, представиха това като одобрение от Сената. Всъщност преминаването през една комисия е ранна стъпка. Законопроект в САЩ става закон едва след гласуване в двете камари и подпис от президента (Сенат на САЩ).

Какво би направил текстът на практика? Той би задължил Държавния департамент да даде приоритет на Източното Средиземноморие и да съживи формата 3+1. Би подкрепил коридора ИМЕК — търговския маршрут Индия-Близък изток-Европа, представян като отговор на китайските инфраструктурни инвестиции. Законопроектът би изисквал и редовни доклади до Конгреса (Еф Ди Ди Екшън). Няма публични данни, че той отпуска средства за строителство, финансира газопроводи или гарантира износен капацитет.

Когато един регион бъде записан като стратегически приоритет на САЩ, това закрепва вниманието на администрацията и дава на Конгреса постоянна надзорна роля. Трудният енергиен проблем обаче е другаде.

Египет: мостът, който сам потребява

Кипър има потвърдени офшорни газови находища, като кипърски източници оценяват общите ресурси на около 20 трлн. куб. фута (Сайпръс мейл). Нито едно от тези находища не е свързано пряко с Европа. Маршрутът минава през Египет, който разполага с единствените заводи за втечняване в региона — в Идку и Дамиета, с номинален общ капацитет от около 16,7 млрд. куб. метра годишно (Ентърпрайз Ей Ем).

Всеки голям западен добивник в кипърски води зависи от тези египетски мощности. „Шеврон“ и „Шел“ планират да транспортират газа от „Афродита“ към Порт Саид. „Ени“ и „ТоталЕнержи“ искат да използват същата инфраструктура за „Кронос“. „ЕксонМобил“ и „КатарЕнерджи“ подписаха споразумение с Египет за преработка на газ от находищата „Главк“ и „Пегас“ (Джей Пи Ти/Ес Пи И). Тясното място е едно и то е египетско.

Усложнението е, че самият Египет управлява газов дефицит и внася втечнен природен газ, за да покрива вътрешни недостиги (Ахрам онлайн). Дали кипърските обеми ще стигнат до европейски купувачи, или ще стабилизират египетския баланс, зависи от окончателните инвестиционни решения и от клаузите за приоритет на вътрешното потребление в Египет. Американски законопроект не може да реши това.

Какво получава Европа и какво не

За Югоизточна Европа дипломатическата конструкция е реална, но незавършена. Румъния представя своя газ от Черно море и Вертикалния коридор Гърция-България-Румъния като собствен път към ролята на енергиен хъб (ХотНюз). Междусистемната връзка „Грейт Сий“, планиран подводен електрически кабел между Кипър, Гърция и на следващ етап Израел, би сложила край на изолацията на Кипър от електроенергийната мрежа на ЕС. Този проект обаче зависи от европейско финансиране, не от Вашингтон (Сайпръс мейл). Италия е извън ядрото на формата 3+1, но е силно изложена чрез операциите на „Ени“ в Египет и Кипър.

Самият ЕС прави впечатление с мълчанието си. В публичните позиции няма изявление на Комисията или Съвета, което да приема законопроекта „Източносредиземноморски портал“ като инструмент за европейска енергийна сигурност, макар езикът му да напомня реториката на Брюксел за свързаност и диверсификация в инициативата „Глобален портал“.

Политиците представят Източното Средиземноморие като портал към Европа. Реалният портал обаче е Египет, а европейското тясно място може да се окаже финансирането на електропреносната мрежа и икономиката на втечнения газ, не стратегическите декларации във Вашингтон. Бюджетът и работната програма на новия енергиен център още не са публикувани, законопроектът не е закон, а газовите находища все още чакат окончателни инвестиционни решения. Политическата архитектура напредва по-бързо от тръбите, за които говори.