САЩ дадоха метанов ултиматум на ЕС

Посланикът на САЩ в ЕС Андрю Пъздер е предупредил Брюксел, че американските доставки на нефт и газ за Европа може да спрат на 1 януари 2027 г., ако съюзът не смекчи регламента си за метановите емисии. Газовите хранилища в Европа са запълнени на около 36 %, най-ниското равнище за този момент от годината от 2018 г. насам (Колумбийски център за глобална енергийна политика, Блумбърг). Американският ВПГ, тоест втечнен природен газ, охладен и превозван с танкери, се е увеличил четирикратно от 2021 г. и вече формира почти 57 % от вноса на ВПГ в ЕС (Институт за енергийна икономика и финансов анализ, Юронюз). Така спор за регулация се превръща в въпрос за сигурността на зимните доставки.

Какво изисква законът

Спорният регламент 2024/1787 е първият закон в света, който задължава вносителите на газ да доказват колко метан е изтекъл при добива. Той не изпраща инспектори на ЕС в Тексас. Вместо това прехвърля правната отговорност върху европейския купувач: от януари 2027 г. всеки вносител, който подписва нов договор, трябва да покаже, че доставчикът му следи и отчита метановите емисии по стандарт, съпоставим с правилата на ЕС (Оксфордски институт за енергийни изследвания). Ако данните липсват, вносителят може да бъде глобен с до 20 % от годишния си оборот. На практика европейските търговски компании просто биха спрели да купуват от доставчици, които не могат да осигурят нужната документация.

ЕС внася около 90 % от газа си. Регулация само върху местните производители би имала ограничен смисъл. В същото време едва 7 % от световния добив на нефт и газ в момента покрива изисквания стандарт за мониторинг (Оксфордски институт за енергийни изследвания).

Кой ще бъде засегнат първи

Рискът е концентриран. Германия получава над 90 % от своя ВПГ от САЩ, а Полша над 75 % (Център за източни изследвания). Нидерландия, която затвори газовото находище Гронинген през 2023 г. заради щети от земетресения, сега внася 75–80 % от газа си и в средата на май имаше хранилища, запълнени едва на 12 %. Тези три държави биха усетили всяко прекъсване на американските доставки почти веднага.

Италия е уязвима по друг начин. Тя вече плаща най-високата цена на едро за електроенергия в ЕС: 130,5 евро/МВтч в началото на 2026 г., три пъти повече от Испания (ЮроНюз). Причината е силната зависимост на италианската електроенергийна система от газови централи. На енергийните пазари най-скъпото гориво, нужно за покриване на търсенето, задава цената за целия пазар. В Италия газът прави това в 89 % от часовете на търговия. Ако американските спот товари бъдат пренасочени, италианските сметки за ток ще реагират първи.

Блъфът и реалният риск

Ултиматумът на Пъздер звучи остро, но правителството на САЩ няма законов механизъм да нареди на частни компании да нарушават дългосрочни договори от типа „вземи или плати“, при които купувачът плаща независимо дали приема доставката. Над 90 % от продукцията на „Шениър“, най-големия американски износител на ВПГ, е обвързана с такива договори (Изследователска служба на Конгреса, Център за стратегически и международни изследвания). Обещанието на ЕС да купи енергия за 750 млрд. долара, върху което стъпва заплахата, само по себе си не е правно обвързващо (Лондонско училище по икономика).

Реалната слабост е на спот пазара, където се продават 10–15 % от товарите без дългосрочни договори. Азиатските купувачи вече плащат с 1–3 долара повече за милион британски термални единици от европейците (Глобъл Ел Ен Джи Хъб). Това е достатъчно, за да изтегли гъвкавите доставки на изток и без правителствена заповед.

Пропускът, за който Вашингтон не говори

Вашингтон нарича изискванията за отчетност „неприложими“ и има реален технически проблем: американските газопроводи смесват добив от хиляди независими производители, което затруднява проследяването на емисиите до конкретен източник. Но сателитни данни на „МетанСАТ“ показват, че метановите емисии от нефтения и газовия сектор в САЩ са над четири пъти по-високи от отчетеното от индустрията пред Агенцията за опазване на околната среда (МетанСАТ). Администрацията на Тръмп едновременно разгражда вътрешните изисквания за докладване на метан (Агенция за опазване на околната среда), докато 24 индустриални асоциации лобират в Брюксел за отслабване на правилата за внос (ДеСмог). Норвегия показва обратния модел: най-строгата метанова регулация сред страните производителки, най-ниският емисионен интензитет и въпреки това най-големият доставчик на тръбопроводен газ за Европа (Международна агенция по енергетика).

Европейската комисия вече търси обходен вариант: цели национални регулаторни рамки да бъдат обявявани за „еквивалентни“, вместо да се проверява всеки производител поотделно (Ес енд Пи Глобъл). Това би позволило американският газ да мине на хартия, докато Агенцията за опазване на околната среда отслабва мониторинга у дома. Брюксел написа първия в света закон за метана при вноса. Дали ще го приложи, или тихо ще го прибере преди зимата, ще покаже повече за енергийната независимост на Европа от всяко обещание за покупки.