САЩ обмислят по-малко самолети за НАТО

Източният щит на НАТО има уязвим слой: изтребители, самолети цистерни, разузнавателна авиация и военноморски средства, които Вашингтон все още може да пренасочи другаде. Европейски публикации сочат, че част от този пакет може да бъде намалена. Броят на войниците показва само видимата част от картината; военните планове на НАТО зависят и от американско оборудване, което Европа не може бързо да замени.

Тези средства са в неудобна позиция. НАТО може да планира с тях, но САЩ решават дали да ги предоставят. Вашингтон има основание да казва, че Европа трябва да поеме по-голяма част от тежестта, особено след като ЕС се опитва да ускори общите отбранителни покупки чрез своя финансов инструмент „СЕЙФ“, схема за заеми за военни доставки. Военният недостиг обаче е по-непосредствен. Европа няма достатъчно самолети, които да държат изтребителите във въздуха, достатъчно сензори, които да показват на командирите какво се движи, нито достатъчно морски средства за наблюдение на оспорвани води.

Кризисният пакет е по-важен от снимката на базата

Съобщаваните съкращения засега остават журналистически публикации, а не публични заповеди на САЩ или НАТО. Те имат значение, защото засягат дефицитно оборудване. Изтребителите се виждат. Самолетите цистерни и разузнавателната авиация са тихата инфраструктура, която превръща едно разполагане в продължителна операция.

Приемането на американски войски не гарантира силен кризисен пакет. Полша показва напрежението: видимите бази имат политическа и възпираща стойност, но сами по себе си не осигуряват дозареждане във въздуха, разузнаване, наблюдение и рекогносцировка. Последният термин означава сензорите и анализа, които казват на командирите какво се случва, преди да изберат отговор.

Балтийските държави биха усетили този недостиг бързо. НАТО представя мисията за охрана на въздушното пространство над Балтика като ротация в мирно време, защото Естония, Латвия и Литва не поддържат постоянни изтребителни флотове. При криза тази мисия ще се нуждае от повече изтребители, гориво във въздуха, връзки с противовъздушната отбрана, морска ситуационна осведоменост и надеждно командване. Ако американската подкрепа намалее, преходът от патрулиране към отбрана става по-труден.

Европа строи капацитет, но бавно

Европа има реален напредък. Многонационалният флот от самолети цистерни достигна десет самолета през 2024 г.. Самолетите АУАКС на НАТО, машини с радари и командни екипи на борда, дават на съюзниците обща картина на въздушното пространство. Стратегическият преглед на Франция от 2022 г. постави същата зависимост и политически, като призова за повече европейска свобода на действие.

Проблемът е скоростта. Оценката на „Брюгел“ за европейските отбранителни нужди показва колко силно континентът все още разчита на американска подкрепа от висок клас. Франция може да разполага значителни сили и има ядрено възпиране. Тя обаче не може да замени американския мащаб при самолетите цистерни, далекобойните сензори, морската патрулна авиация, самолетоносачите и подводниците.

Германия носи друга част от щита. Нейният „Оперативен план Германия“ се занимава с пътищата, железниците, пристанищата, горивото, разрешенията и сборните райони, през които съюзническите сили трябва да се придвижват през страната. Това е важно, защото Германия е коридорът за подсилване към изтока. Но по-бързият коридор пак оставя командирите изложени, ако пристигащите сили имат по-малко очи и по-кратка издръжливост.

Черно море показва същата слабост по-ясно. Румънските публикации след инциденти с дронове се фокусираха върху радарите за ниска височина, въздушното патрулиране, антидрон сензорите и ранното предупреждение, като „Курс де гувернаре“ и „Диджи24“ проследиха исканията на Букурещ за повече съюзническа помощ. Непосредствената цена на по-слабото наблюдение е загуба на време за предупреждение и по-трудно установяване на произхода. Това има значение, когато дрон, преминал граница, може едновременно да стане военен проблем и политически спор.

Финландия изостря извода, защото започва от по-силна позиция. Тя има сериозни военновъздушни сили, но северната география пак прави ценни самолетите цистерни, далекобойните радари, морската патрулна авиация и общите системи за предупреждение. Ако Финландия вижда недостиг, балтийските държави са изправени пред по-тежката му версия.

Прозорецът се стеснява

Първата несигурност е фактологична. Вашингтон и НАТО не са потвърдили публично пълния списък на възможните съкращения, затова публикациите не бива да се третират като окончателни заповеди. Полезният тест е дали съюзниците ще получат компенсиращи ангажименти: повече европейски самолети цистерни, повече разузнавателна авиация, повече морски патрули, по-силни връзки в противовъздушната отбрана и по-ясни допускания какво САЩ ще предоставят при криза.

По-дълбокият проблем е времето. Обещанията за разходи и инструментите на ЕС за обществени поръчки могат да променят европейската структура на силите за години, но не и в началната фаза на криза. Източният щит на НАТО може първо да отслабне именно в поддържащия слой, който позволява на фронтовата линия да издържи. Войниците в базите ще останат видими. Липсващите самолети може да се окажат по-важни.