САЩ обмислят ядрено разгръщане в Полша

В продъл на едно покол години карт՝ картата на американските ядрени оръжия в Европа почти не се променяше. Тази стабилност вече се разклаща. „Дифенс нюз“ съобщи на 2 юни, че Вашингтон води поверителни разговори за разполагане на самолети с възможност да носят ядрено оръжие в Полша и балтийските държави. Това би разширило сегашната система на ядрено споделяне в НАТО отвъд шестте държави, които в момента приемат американски ядрени оръжия. Полският министър на отбраната потвърди разговорите. Литовският министър на отбраната Робертас Каунас призна, че страната му участва в тях, но отказ подробности с аргента, че информацията е класифицирана.

В същото време Вашингтон изтегля конвенционални сили от Европа. През май Тръмп обяв, че 5 000 американски военни ще напуснат Германия, докато САЩ предлагат да разширят ядреното си присъствие. Ядреният чадър започва да се представя като заместител на войниците на терен.

Два чадъра, една карта

Франция изгражда паралелна ядрена архитектура върху същата география. Политиката на президента Еманюел Макрон за „предно възпиране“ вече обхваща девет европейски партньори, сред които Полша, Германия и три северни държави. Моделът предвижда Франция временно да разполага изтребители „Рафал“, способни да носят ядрено оръжие, в бази на партньорски държави.

Двете системи минават през различни канали. Американското ядрено споделяне действа в рамките на Групата за ядрено планиране на НАТО, където всички съюзници без Франция координират ядрената си позиция. Франция бойкотира тази група от 1966 г, за да запази стратегическата си независимост, и работи чрез двустранни договорености извън НАТО. Париж засега мълчи за американското разширяване: критка към Вашингтон би отчуждила Варшава, най-важния френски партньор в предното възпиране.

И двете страни твърдят, че усилията им се допълват, но механизмът е различен. При американското споделяне пилоти от приемащата държава доставят американски оръжия, а правителствата им участват в планирането. При френския модел решението за изстрелване остава изцяло в ръцете на френския президент. Партньорите получават учения и консултации. Оръжията и правото да бъдат използвани остават френски.

Конституционни стени, мълчаливи парламенти

Разширяването се сблъсква с правни пречки, които почти не се обсъждат публично. Конституцията на Литва изрично забранява оръжия за масово унищожение на нейна територия. Когато парламентът се опита да позволи на кораби с ядрено оръжие да акостират в пристанище Клайпеда, президентът Науседа наложи вето, а Сеймът, литовският парламент, го потвърди с 95 срещу 4 гласа. За промяна на конституцията е нужно мнозинство от две трети мнозинство, което никоя сегашна коалиция не може да осигури.

Полша има друг проблем: две изпълнителни власти, които действат паралелно. Президентът Навроцки поддържа директен канал към Тръмп, отделен от министерството на отбраната. Наскоро той блокира ратификацията на британски отбранителен договор, договорен от правителството на Туск, с аргумента, че не е бил консултиран. На практика Вашингтон преговаря едновременно с два полски центъра на власт.

В Естония Рийгикогу, естонският парламент, е обсъждал безопасността на ядрената енергетика, но не и политиката за ядрени оръжия. Няма и социологически данни за обществените нагласи към приемането на такива оръжия. Германия, която вече приема американски бомби в базата Бюхел, никога не е провеждала гласуване в Бундестага за тази договореност. На континента Финландия остава единствената държава, която настоява за законодателна процедура при промени в ядрената позиция.

Първо сигнал, после техника

Обявленията имат политическа тежест, но оперативната реалност изостава. Специализираните хранилища, нужни в приемащите бази, се строят, сертифицират и интегрират с носещите самолети с години. Полша получи първите си три изтребителя Ф-35 през май, но сертифицирането на пилоти за ядрени мисии е отделен процес, който отнем някол години.

Преди да бъде преместена каквато и да било техника, НАТО трябва да реши какво послание изпраща. Срещата на върха на алианса в Анкара на 7 и 8 юли ще покаже дали източното ядрено разширяване ще бъде формално допуснато, или ще остане в полето на сигналите.

Това разширяване би се случило в празнота откъм контрол върху въоръженията. „Нов СТАРТ“, последният ядрен договор между САЩ и Русия, изтече на 5 фев. За първи път от 197 нито едно споразумение не ограничава арсеналите на двете страни и няма инспекции, които да проверяват спазването му. Русия разшири собствената си ядрена доктрина, така че да обхваща Беларус, и строи хранилище там. Това би било първото ѝ ядрено разполагане извън руска територия след разпадането на СССР.

Най-съществената промяна в европейската сигурност от едно покол години напредва през класифицирани канали и изпълнителни договорености. Въпросът, който никоя столица не изглежда готова да постави, е кой реши, че хората, които ще живеят близо до тези бъдещи оръжия, нямат думата.