Оставката на Вучич води към предсрочен вот

Александър Вучич каза пред свои поддръжници на 27 юни, че до няколко седмици ще подаде оставка като президент на Сърбия и ще свика предсрочни избори. Дата не посочи нито за едното, нито за другото. В същата реч обеща да помогне на своята Сръбска прогресивна партия да спечели „по-убедително“ от преди („Юронюз“, „Ал Джазира“). Именно тази комбинация обяснява скептичния тон в европейското отразяване: напускане на поста, но кампания за запазване на политическата машина.

Протестите не спират

Протестите, които доведоха Вучич до този момент, са най-големите в Сърбия след падането на Слободан Милошевич през 2000 г. Те започнаха след срутването на козирката на жп гарата в Нови Сад през ноември 2024 г., при което загинаха 16 души. Искането за отговорност постепенно се превърна в постоянен натиск за оставка на Вучич и свободни избори (Радио Свободна Европа/Радио Свобода, „Интернационале“/„Ройтерс“).

Ден след изявлението протестиращите отново излязоха на улицата. Те разчетоха хода като маневра, не като отстъпка („Ал Джазира“).

Титлата се сменя, властта остава

Сценарият, който описват повечето анализатори и регионални медии, е ясен. Вучич напуска президентството, поставя лоялна фигура и се връща като премиер или партиен лидер. Така сменя титлата, но запазва хората и институциите, върху които се държи контролът му. Хърватски, унгарски и румънски издания стигнаха независимо до сходен прочит („Тпортал“, „444“, „Адевърул“). Германският „Цайт“ директно нарече хода тактическа оставка („Цайт“).

Дали тази смяна ще проработи зависи от това дали предсрочните избори ще бъдат реално конкурентни. Досегашната картина не дава много основания за доверие. ПАСЕ, парламентарният орган на Съвета на Европа, който следи демократичните стандарти на континента, вече е отбелязвала заплахи за независимостта на съдебната власт, ограничения върху свободата на словото, атаки срещу журналисти и прекомерна сила срещу демонстранти („ЕС Алайв“).

БДИПЧ, изборното наблюдателно звено на ОССЕ, към юни 2026 г. все още имаше активни препоръки за сръбското изборно законодателство (БДИПЧ). Без работещ медиен регулатор и без реформирани избирателни списъци кампанията остава слабо контролирана, а условията предимно облагодетелстват управляващите. Предсрочен вот при такива правила не е автоматично честен вот.

Какво изисква Брюксел и какво не може да наложи

Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 г., но не е отваряла нова преговорна глава от 2021 г. насам. Това забавяне отразява политическа оценка, не техническа бавност. Европейският парламент заяви през юни, че присъединяването трябва да напредва само ако Сърбия покаже измерим напредък по върховенството на закона, свободните избори, независимостта на съдебната власт и свободата на медиите (Европейски парламент).

Членството изисква и Сърбия да съгласува външната си политика с ЕС, включително санкциите срещу Русия, както и да нормализира отношенията си с Косово. Три години след Охридското споразумение, договорената с посредничеството на ЕС рамка за отношенията между Белград и Прищина, нито един член не е бил изпълнен изцяло и от двете страни, според „Карнеги Европа“ („Карнеги Европа“).

Пред ЕС стои реална, но тясна дилема. Ако приеме козметична смяна на постове, подкопава собственото си обещание да оценява кандидатите по действителни реформи. Ако натисне прекалено силно, без да предложи на Сърбия убедителен път към членство, оставя пространство за други играчи. След посещението на Вучич в Пекин през май 2026 г. бяха обявени над 20 нови двустранни споразумения („Юразия Ривю“).

Унгария добавя още един слой. Будапеща третира Сърбия като стратегически партньор, докато използва аргументи за „справедливост“ към Балканите, за да забавя напредъка на други кандидати („Юронюз“).

Всичко, което би направило изявлението на Вучич политически значимо, остава неясно: датата на оставката, датата на изборите, обновяването на медийния регулатор, отношението към протестиращите по време на кампанията и достъпът на международните наблюдатели. Вучич отстъпи под натиск. Дали е отстъпил власт, е въпросът, на който сръбските студенти, европейските институции и геополитическите кандидати за влияние в Белград ще търсят различни отговори.