Вучич залага оставката си на изборите

Месеците на протести доведоха Сърбия до предсрочни избори. В неделя, 27 септември, Александър Вучич подаде оставка като президент, за да оглави партията си в кампанията за парламентарния вот на 25 октомври и да се бори за премиерския пост (Ройтерс, БТА). Той се отказва от пост, който вече заема, заради длъжност, която може да получи само с подкрепата на ново парламентарно мнозинство. Сега Вучич се опитва да превърне изборите в път обратно към властта.

Оставката е част от предварително планиран ход. На 9 септември Вучич разпусна 250-местния парламент и насрочи избори за октомври, с което изпълни едно от основните искания на студентското протестно движение (Асошиейтед прес). По-рано същия месец Уест-Франс беше съобщил както датата на изборите, така и че Вучич обмисля оставка (Уест-Франс).

Ана Бърнабич, председателката на парламента и близка съюзничка на Вучич, трябваше да поеме президентските правомощия в понеделник (БТА). Точният юридически момент на предаването им още не е потвърден.

Два избора и мнозинство за изграждане

На 25 октомври сърбите ще избират парламент (Ройтерс). Премиер става фигурата, която парламентът подкрепи. Вучич може да се върне на власт само ако листата му и съюзниците му спечелят достатъчно места, за да съставят мнозинство около него.

Според Би Би Си на сръбски президентски избори трябва да се произведат в срок от около 90 дни. Срокът започва да тече с публикуването на оставката в официалния държавен вестник, където се обнародват правните актове. Дотогава крайната дата не е фиксирана.

Студентите пренасят протеста на изборите

Основното предизвикателство за Вучич идва от протестното движение, възникнало след смъртоносното срутване на козирката на железопътната гара в Нови Сад (Асошиейтед прес). На 15 септември избирателната комисия на Сърбия одобри тяхната „Студентска листа – студентите печелят“, след като провери 69 099 подписа (Н1).

Програмата на листата предвижда да ограничи партийната власт над институциите, които трябва да контролират управлението (Данас). Един пример показва мащаба на тази цел: студентите искат медийният регулатор и държавната телевизия да бъдат освободени от влиянието на управляващата партия.

Кампанията протича при неравни условия. Дойче веле съобщава, че провластни медии са нарекли студентите „блокаджийската листа“ и са атакували нейния лидер Илия Срданович. В същия репортаж Вучич оценява подкрепата за партията си на 47–48 %, число, което идва от собствената му преценка, а не от независимо проучване (Дойче веле).

Сърбия покани наблюдатели от Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), в която членуват 57 държави. Мисията започна работа на 16 септември, а на 25 септември започна разполагането на 30 дългосрочни наблюдатели (ОССЕ/БДИПЧ). Докладът им ще оцени дали вотът е бил честен. Той няма да решава кой ще управлява.

Защо съседите следят изборите

За изборите в Сърбия следят медии в цяла Европа: регионални издания във Франция, германската международна медия и Българското национално радио. Българското отразяване извежда на преден план най-конкретния европейски залог — енергетиката.

Сърбия е кандидат за членство в ЕС, но все още купува газа си от Русия. Според Българското национално радио Вучич е обсъдил газовите доставки с Владимир Путин на 26 септември и очаква анексът към споразумението за доставка на руски газ, който изтича на 30 септември, да бъде удължен (БНР). При петрола има сходен краен срок. Съобщение на НИС от края на август показва, че американският лиценз за изключение от санкциите, който позволява на контролираната от Русия сръбска петролна компания да работи, също е валиден до 30 септември (НИС). Няма по-нова информация за статута му.

Оставката не създаде нито един от двата срока. Тя обаче поставя решенията за енергийните връзки на Сърбия с Русия в разгара на кампанията. През следващите четири седмици човекът, който води преговорите, формално ще бъде кандидат, а не държавен глава.

Засега няма данни Сърбия да е променила курса си заради оставката на Вучич. Променил се е пътят му към властта: вече са му нужни гласове в парламента и мнозинство, което трябва да изгради, а БДИПЧ тепърва ще оценява честността на кампанията.