Валония одобри СЕТА, Франция спира

В Намюр, столицата на френскоезичната Валония в Южна Белгия, регионалният парламент, който представлява около 3,6 млн. души, гласува на 18 юни за ратифициране на СЕТА, търговското споразумение между ЕС и Канада. Това е същият парламент, който блокира договора през 2016 г. и за кратко превърна местен вот в глобален пример за демократично триене. Конституционният парадокс остава: Брюксел може да преговаря години по мащабни търговски сделки, но един регионален парламент може да спре целия механизъм.

Споразумението, което вече действа

Одобрението на Валония не отваря изведнъж търговията с Канада. По-голямата част от СЕТА се прилага временно от септември 2017 г.. Споразумението обхваща митата върху стоки, обществените поръчки (държавни договори, отворени за чуждестранни участници), услугите и регулаторното сътрудничество (Евро-Лекс). Компаниите използват тези търговски правила от почти девет години. Европейската комисия описва договора като до голяма степен действащ.

Блокирана остава Системата на инвестиционните съдилища, предвиден трибунал, пред който чуждестранни инвеститори биха могли да оспорват държавни решения по силата на договора. Тези разпоредби изискват отделна ратификация от всяка държава членка, защото СЕТА е „смесено споразумение“. Част от правомощията са само на Брюксел, например определянето на митата, но инвестиционното право остава при националните столици. Съдът на ЕС потвърди това разделение, а отделно реши, че трибуналът е съвместим с правото на ЕС. Правната съвместимост обаче не реши политическия спор.

Така търговската част работи. Правната конструкция за защита на инвеститорите още чака.

Кой печели и кой търси спирачката

Икономиките, зависими от износа, гледат на търговските споразумения като на защита на работни места. Около една трета от заетостта в Нидерландия зависи от износа, който през 2023 г. е генерирал 375,9 млрд. евро, според „Рейксоверхейд“, публичната информационна служба на нидерландското правителство. За Нидерландия, Ирландия, Дания и Швеция сделки като СЕТА не са абстрактна дипломация. Те пазят работни места. Германският институт „Ифо“ е изчислил, че СЕТА може да утрои германския износ към Канада и да повиши реалния доход на човек с 0,19 % (консултинг.де).

Същият договор изглежда различно от Варшава или Виена. В Полша дебатът се върти около въпроса дали по-евтиният внос подкопава местните фермери и дали защитните клаузи наистина ги пазят („Топ Аграр Полска“). В Австрия и Италия фокусът е върху хранителните стандарти и ГМО („Атак Австрия“, „Аднкронос“). Спорът е кой има право да дръпне аварийната спирачка, когато местните фермери поемат удара.

Франция вече е истинското тясно място

Вотът във Валония не слага край на забавянето. Френският Сенат отхвърли ратификацията през март 2024 г., макар че Конституционният съвет на Франция още през 2017 г. прие договора за допустим. Френската съпротива се концентрира върху земеделието, правилата за безопасност на храните и суверенитета. Както посочва „Ви пюблик“, правителствен разяснителен портал, по-голямата част от СЕТА вече се прилага, но инвестиционните разпоредби още се нуждаят от парламентарно одобрение, което Париж не е дал.

Германия ратифицира договора през 2022 г., но едва след като Федералният конституционен съд изиска временното прилагане да остане обратимо. Дори правителства, които подкрепят свободната търговия, искаха изход.

По-големият въпрос от тази сага остава без отговор: кой всъщност спечели от девет години временно прилагане? Общият обем на търговията нарасна. Но дали митническите преференции по СЕТА помогнаха главно на големите износители или и на малките фирми? На индустриалните региони или на периферните? Такива данни почти липсват. А структурното напрежение остава. ЕС продължава да проектира търговски споразумения, които излизат отвъд митата и навлизат в инвестиционното право и регулаторните стандарти. Колкото по-далеч стигат тези договори, толкова повече националните парламенти искат думата. Закъснялото „да“ на Валония няма да промени това. Същият спор ще се връща при всяка амбициозна сделка, която Брюксел се опита да приключи.