Ван И размразява връзките със Швеция

За първи път от 22 години китайски външен министър посети Швеция. Спирката на Ван И в Стокхолм на 4 юли беше част от по-широка северна обиколка през Дания, Швеция, Финландия и Норвегия между 2 и 8 юли (ГП, Политикен). Посланието на Пекин е тестово: може ли Китай чрез двустранна дипломация и икономически натиск да смекчи позициите на едни от най-скептичните европейски столици?

Моментът не е случаен. Европейският комисар по търговията Марош Шефчович посочи октомври като срок, в който очаква „осезаеми резултати“ от Пекин по търговските спорове (Юронюз, Саут Чайна Морнинг Пост). Обиколката на Ван е началният ход на Китай преди тази проверка.

Защо Стокхолм, след като търговската политика се решава в Брюксел?

Правителствата в ЕС не определят самостоятелно митата срещу Китай. Търговската политика е правомощие на Съюза като институционална рамка, което означава, че Швеция не може сама да отмени мита, наложени от Брюксел (член 207 от ДФЕС). ЕС вече въведе мита върху китайските електромобили чрез задължителен регламент (Регламент за изпълнение 2024/2754).

Външната политика и политиката за сигурност обаче работят по друг начин. Решенията за санкции и дипломатическа линия изискват единодушие в Съвета, където заседават правителствата на държавите членки. Това дава право на вето на всяка столица. Швеция не може да пренапише търговското право в полза на Пекин. Но може да влияе върху това колко политически натиск ще усеща Брюксел да продължи с мита и разследвания срещу субсидирания внос. Именно затова двустранната дипломация си струва усилието за Китай.

Северните правителства запазиха общата публична линия

Домакините бяха учтиви, но твърди. Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен предварително посочи две теми преди срещата си с Ван: подкрепата на Китай за войната на Русия в Украйна и търговските дисбаланси между ЕС и Китай. По думите му Ван трябвало да чуе едно и също послание във всяка северна столица (Политикен). Финландия зае сходна позиция, като постави отношенията ЕС-Китай, войната на Русия и европейската сигурност в центъра на разговорите (Юле).

Шведското послание беше най-остро. Външният министър Мария Малмер Стенергард повдигна темите за Украйна и търговията, като подчерта единството на ЕС. Шведските коментари не оставиха посещението да мине без случая с Гуй Минхай — шведски гражданин и издател, който е в затвор в Китай и чийто казус остава нерешен. Колумнистът Йойе Олсон написа в „Експресен“, че възстановяването на каналите с Пекин крие риск съдбата на задържани граждани да се превърне във второстепенна тема (Експресен). Това е практическият тест за Швеция: дали индивидуалните права ще останат на масата, когато разговорът се измести към срещи на високо равнище и достъп до пазари.

Китай има по-добри възможности другаде

Северният фронт се запази. Реалните лостове на Пекин са по на юг и на изток.

Германия е решаващата колебаеща се страна. Китайската конкуренция удря индустриалното ѝ ядро — автомобилите, машините и химическата промишленост, натиск, който германските медии описват като „китайски шок“ (Ханделсблат). Берлин все по-често подкрепя европейски мита, но настоява и за диалог, защото пълен търговски конфликт би навредил на германската индустрия почти толкова, колкото и на китайските износители (ЦДФ хойте). Според германски публикации посланието на Пекин към Берлин е, че Германия трябва да играе „активна роля“ за насочване на Брюксел към по-„рационална“ позиция (Цайт).

Унгария е друг тип възможност. Будапеща изгради национална индустриална стратегия около китайски капитал: първият европейски завод на БИД за леки автомобили и заводът за батерии на КАТЛ в Дебрецен са нейни стратегически опори (Унгарска агенция за насърчаване на инвестициите). Правото на вето на Унгария при единодушните решения във външната политика ѝ дава блокираща сила по позиции на Съвета за Китай, макар че страната не може да променя търговското право.

Литва е предупреждението. След като Вилнюс разреши откриването на тайванско представителство през 2021 г., Пекин понижи дипломатическите отношения и приложи икономически натиск. Това накара Европейската комисия да заведе дело срещу Китай в Световната търговска организация (ЛРТ). Този прецедент напомня на всяка малка държава в ЕС, че двустранен ангажимент, който изглежда като награда за натиск, може да подкопае доверието в общата европейска позиция.

Октомврийският тест

Когато срокът настъпи, въпросът ще бъде дали Пекин ще предложи достатъчно по темите за свръхкапацитета и достъпа до пазара, за да забави разширяващата се употреба на мита, стоманени квоти и митнически проверки от страна на Брюксел (Асошиейтед прес, Интернационале/Ройтерс). Северната обиколка на Ван И не проби европейския фронт. Пекин обаче не се нуждае непременно от пробив. Достатъчно е да разклати политическия консенсус така, че най-твърдите инструменти да останат неизползвани. Брюксел държи търговските лостове. Но Германия, Унгария и останалите решават колко скъпо ще бъде тяхното използване.