Варшава и Берлин отварят военен коридор

Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш и германският му колега Борис Писториус подписаха във Варшава на 17 юни двустранно споразумение за отбранително сътрудничество. То заменя рамката от 2011 г. с по-практически договор за придвижване на войници, гориво и техника към източния фланг на НАТО (германското правителство, АП). Споразумението не въвежда нова гаранция за взаимна отбрана. То урежда етапа след политическото решение за действие: съвместни учения, логистични коридори, киберсътрудничество, операции в Балтийско море и военна мобилност („Ноутс фром Поланд“, „Тагесшау“).

Подписването съвпадна с 35-ата годишнина от Полско-германския договор за добро съседство от 1991 г. („Дойчландфунк“). Съдържанието обаче е оперативно. Германски медии откроиха планираното за ноември учение „Гранд ийгъл“, при което около 1 200 войници трябва да се придвижат от Германия през Полша до Литва, както и работата по тръбопроводните системи на НАТО и сухопътния коридор Нидерландия-Германия-Полша („Ханделсблат“). Полша се превръща във физическия мост. Германия дава мащаб, логистичен капацитет и морско присъствие в Балтика.

Средната предавка, от която НАТО има нужда

Споразумението стои под твърдите гаранции на член 5 от договора на НАТО, според който всяка съюзническа държава помага на нападнат член, и член 42, параграф 7 от договора на ЕС, който задължава държавите членки да окажат помощ при нападение срещу друга държава от съюза. Берлин и Варшава представят пакта като част от тези рамки, не като техен заместител (германското правителство, „Дойче веле“). Полската държавна агенция ПАП потвърди, че документът не съдържа гаранции за сигурност, сравними с последните договорености на Полша с Франция или Обединеното кралство, нито предвижда постоянно германско военно присъствие (ПАП).

Плановете на НАТО за защита на източния фланг зависят от изпълнение в реално време: разрешения за преминаване на граници, свързани горивни тръбопроводи, железници, които могат да поемат военни товари. Такива двустранни споразумения запълват празнината между съюзническите обещания и географията. В Литва сделката бе прочетена като възможен ускорител за придвижване на сили към балтийските държави (ЛРТ).

Под линията на договора, и Варшава знае защо

Начинът на подписване е също толкова показателен, колкото и съдържанието. Варшава избра споразумение на правителствено ниво, одобрено от кабинета, вместо договор, който изисква парламентарно съгласие и президентска ратификация по член 89 от полската конституция, уреждащ договорите за съюзи и военни ангажименти („Юронюз“, „Полсат нюз“). В Германия реалното изпращане на въоръжени сили пак би изисквало отделно одобрение от Бундестага (германското правителство).

По-ниският ранг на документа предизвика остра реакция от полското Бюро за национална сигурност, президентския консултативен орган по сигурността. Ръководителят му Бартош Гродецки нарече споразумението „по-скоро асиметрично“ и каза, че службата му е получила текста едва следобед в деня преди подписването (РМФ24). Притеснението му е съсредоточено върху член 7, който според него засяга съвместни операции и може да навлезе в конституционните правомощия на президента като върховен главнокомандващ („До Жечи“). Пълният текст не е публикуван, затова твърдението за асиметрия не може да бъде проверено. Вероятната точка на напрежение е практическа: задълженията на Полша за транзит, инфраструктура и подкрепа може да са по-тежки, защото географията ѝ я прави коридора.

Двама партньори, две функции

Сравнението с Франция е показателно. Френски източници описват германското споразумение като по-тясно от полско-френския договор, подписан в Нанси, който включваше клауза за взаимопомощ и необичаен разговор за френското ядрено възпиране („Форум милитер“). Варшава изглежда използва различните партньори за различни цели: Франция за стратегически сигнал и език на ядрен чадър, Германия за оперативната инфраструктура, която придвижва сили на изток.

По-дълбок договор с Германия би рискувал битка за ратификация, съпротива от десницата и сблъсък с историческо недоверие, което логистичното сътрудничество само по себе си не може да разсее. Полша така или иначе поема най-голямата практическа тежест от източното пренасочване на НАТО: територията ѝ е коридорът, независимо дали Варшава харесва условията.