Вашингтон орязва изтребителите за НАТО с една трета

Поверителен американски документ, с който германският „Ди Велт“ се е запознал, описва конкретни съкращения в силите, които САЩ са обещали да предоставят на НАТО при извънредна ситуация. Не става дума за изтегляне на войски от бази в Европа. Намаляват се подкрепленията, на които плановиците на алианса досега са можели да разчитат при криза.

Какво съдържа изтеклият списък

Съкращенията засягат Модела на силите на НАТО. Това е рамката, приета след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г., която определя какви сили всяка държава членка обещава да развърне в конкретни срокове: част до 10 дни, други до 30 дни, трета група до шест месеца. Вашингтон е внесъл ревизираните си ангажименти на 31 май.

Обхватът е широк. Обещаните изтребители намаляват с около една трета: Ф-16 от 99 на 63, Ф-15Е от 54 на 36. Всички самолети цистерни КС-46, които позволяват на бойната авиация да достига далечни цели без кацане за презареждане, отпадат изцяло. Далекобойните разузнавателни дронове също са извадени от планирането на НАТО. Въоръжените „Ем Кю-9 Рийпър“, основните дронове на алианса за наблюдение и удари, са намалени наполовина („Фокус“). В морето отпада една от двете ударни групи със самолетоносач. Извадени са подводниците с крилати ракети. Морските патрулни самолети намаляват от 26 на 15. Отпада и една от двете формации стратегически бомбардировачи.

Европа има самолетите, но не и ангажиментите

Представители на НАТО твърдят, че не се очакват пропуски в отбраната. Тази увереност стъпва върху европейски сили, които съществуват в националните инвентари, но не са формално предоставени за кризисните нива на НАТО. Европа като цяло има повече изтребители от Русия. Но притежаването на самолети не е същото като обвързването им с операции на алианса по фиксиран график за развръщане.

Такъв ангажимент означава финансирани цикли на готовност, обучени екипажи, ротации и политическо решение правителството да предаде сили, които може да предпочита да държи под национален контрол.

Френският сайт за военен анализ „Мета-Дифенс“ изчислява, че само заместването на изтегления американски конвенционален ударен капацитет би изисквало 350 до 400 европейски многоцелеви самолета, формално включени в планирането на НАТО („Мета-Дифенс“). Нито едно европейско правителство не е обявило ангажименти в такъв мащаб.

Цената за поддържане на тези ротации, включително поддръжка, обучение и логистика, би паднала непропорционално върху държавите с най-големи военновъздушни сили: Франция, Германия, Великобритания и Италия. Американските съкращения, за разлика от това, са потвърдени, описани по позиции и планирани във времето. Европейското заместване остава доброволно, неизчислено и зависимо от 31 национални парламента.

Ядреното успокоение не запълва конвенционален дефицит

Докато конвенционалните ангажименти се свиват, Вашингтон и Париж предлагат различни форми на ядрено уверение. Но ядрените оръжия решават друг проблем.

САЩ преговарят за разширено ядрено споделяне, тоест механизма на НАТО, при който американски ядрени бомби Б61 се съхраняват на съюзническа територия и могат да бъдат доставяни от съюзнически самолети, с Полша и балтийските държави („Жечпосполита“, ЛРТ). Литва е започнала обсъждане на конституционна промяна, която да позволи ядрени оръжия на нейна територия. Полша официално е предложила да приеме постоянна американска база („Полсат нюз“).

Франция върви по паралелна линия. Нейната програма за разширено ядрено възпиране, при която Париж разпростира ядрения си чадър върху партньорски държави, но запазва единствената власт за изстрелване, вече включва девет партньора след присъединяването на Норвегия през май („Юронюз“). Полша търси и двата варианта едновременно, въпреки че американската и френската система имат несъвместими командни структури: Вашингтон контролира бомбите Б61, Париж контролира собствените си бойни глави, а механизъм за координация между двете не съществува.

Ядреното възпиране пази срещу екзистенциални заплахи. То не замества изтребителните ескадрили, самолетите цистерни и патрулната авиация, от които НАТО има нужда за конвенционални операции под ядрения праг. Именно в тази сива зона протичат повечето военни кризи.

Пет седмици до Анкара

Срещата на върха на НАТО в Анкара на 7 и 8 юли е политическият срок. Ако европейските съюзници пристигнат без конкретни ангажименти за сили, които да запълнят празнините от изтеклия списък, дефицитът в способностите ще стане новата отправна точка. Американските съкращения вече са подадени. Европейският отговор засега е списък с намерения, всяко от които чака парламент, бюджетен ред и политическо решение, което още не е взето.