Вашингтон спира ротации в Естония

Полигоните край Тапа, в североизточна Естония, са по-тихи, отколкото бяха преди месец. Повечето американски войници, разположени там, вече са си тръгнали. Вашингтон е спрял новите разполагания в Европа, докато Пентагонът преглежда къде са базирани американските сили и колко бързо могат да бъдат прехвърляни (ЕРР).

Талин не може да каже кои войски и каква техника ще ги заместят, нито кога. Именно в тази пауза между края на една ротация и началото на следващата стои въпросът за възпирането.

Как изглежда нормалната ротация

Обичайната смяна работи като предаване на дежурство: една част си тръгва, друга пристига, графикът е известен седмици по-рано, а пропускът в способностите е минимален. В Естония графикът вече не е ясен. Министърът на отбраната Хано Певкур настоява, че американските сили „няма да напуснат изцяло“, но оставя открит въпроса в какъв мащаб и с какви способности ще останат. Едно правителство може коректно да каже, че ангажиментът на НАТО остава, докато войските и техниката зад този ангажимент стават по-несигурни.

Естония не е изолиран случай. През май Пентагонът отмени планирана ротация на бронирана бригада от около 4 000 войници към Полша, като решението изненада дори американски представители (Политико). Министърът на отбраната Пийт Хегсет започна шестмесечен преглед на американското военно присъствие в Европа, представен като натиск съюзниците да поемат „основната отговорност“ за собствената си отбрана (НАТО). Според публикации Хегсет е искал по-дълбоки съкращения в Европа преди министерска среща на НАТО, но бил възпрян (Фокус). Окончателна заповед не е публикувана.

Щабът не е гарнизон

Отговорът на НАТО е структурен. На 1 юли Първи германско-нидерландски корпус пое тактическото командване над сухопътните сили в Естония и Латвия. Това означава, че европейски щаб вече планира и ръководи ежедневната военна дейност, която преди се управляваше през структури с водеща американска роля (ЕРР, Блумбърг). Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че НАТО може да разчита на европейските съюзници (Дойче веле). Американският генерал Кристофър Донахю потвърди на церемония в Балтийския регион, че Вашингтон „ще бъде редом“ със съюзниците си (Араб нюз/Ройтерс).

Предаването на командването има значение, защото щабовете оформят първите дни на една криза. Но щабът не създава войски, самолети, противовъздушна отбрана или боеприпаси. Той организира сили, които съюзниците действително трябва да изпратят. Върховният командващ на НАТО призна, че Европа е запълнила повечето пропуски от американските съкращения, но и че част от тях остават незапълнени (АП/Сиатъл таймс). Най-трудни за заместване са далекобойните ударни способности и разузнавателното наблюдение.

Полша показва модела най-ясно. Варшава преговаря за евентуална първа постоянна американска база, като Познан и Вроцлав са сред възможните места, и едновременно настоява Вашингтон да възобнови спряната бронирана ротация (радар.рп.пл). Логиката е пряка: ако ротациите не са надеждни, присъствието трябва да стане постоянно. Но постоянна база изисква съгласието на Вашингтон, а Вашингтон все още е в процес на преглед.

Кой дължи отговора

В Конгреса има съпротива. Председателят на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите Майк Роджърс заяви, че законодателите не са били консултирани достатъчно при по-ранното изтегляне на американска бригада от Румъния. Конгресмени работят по изискване за оценки на риска, преди числеността на американските войски в Европа да падне под 76 000 души (Дъ Хил).

Член 5 от договора на НАТО, според който нападение срещу един съюзник се смята за нападение срещу всички, не е променен. Но възпирането не е договорна клауза. То е изчисление, което потенциалният противник прави за силите, скоростта и политическата воля, с които би се сблъскал в първите часове на криза. Когато частите, които въплъщават това изчисление, си тръгнат и няма обявена дата за замяна, несигурността расте.

Тази празнина не доказва американско изтегляне от Европа. Тя показва, че възпирането в Балтийския регион вече зависи от непубликуван преглед на Пентагона, чиито практически последици съюзниците още не могат да планират. Всяка столица по източния фланг се приспособява към отсъствие, което не може да измери. Прегледът ще даде отговор. Въпросът е дали съюзническата готовност може да чака толкова дълго.