Белият дом спря съкращенията на Хегсет

Пийт Хегсет е имал готов план. Американският министър на отбраната се е подготвял да представи пред лидерите на НАТО в Брюксел конкретни съкращения на американското военно присъствие в Европа. После Белият дом го е спрял. Не е подписана заповед. Няма и официално съобщение.

Но според „Уолстрийт джърнъл“ пакетът е бил готов. Шестмесечният преглед на Пентагона за това къде са разположени американските сили и техника в Европа е публично потвърден. Механизмът е ясен: Пентагонът подготвя варианти, Белият дом определя политическата линия, Конгресът може да блокира средства или да поиска допълнителни уверения, а съюзниците се консултират, но нямат право на вето. Спряно съобщение не означава окончателна политика. Но европейските съюзници вече са изправени пред същия въпрос: какво се случва, ако започнат да изчезват способности, които те не могат бързо да заменят?

Машината, не броят войници

Американското присъствие в Европа не се измерва основно с броя на войниците. То е пластова система от командни щабове, въздушно дозареждане, транспортна авиация, логистика за боеприпаси, разузнаване и предварително разположена техника. Без самолети цистерни и транспортна авиация обещаните подкрепления може изобщо да не пристигнат. Без логистика за боеприпаси пристигналите части не могат да воюват в мащаб. Едно правителство може да твърди, че алиансът остава непокътнат, докато машината, която прави възможно бързото подсилване, постепенно изтънява.

Германия показва защо това има значение. Рамщайн е въздушният логистичен център на НАТО за боеприпаси. Висбаден приема командването, което интегрира американските сухопътни сили в Европа и Африка. Графенвьор осигурява полигони за обучение и складове за тежка бронирана техника. Германия е и маршрутът на изток. При криза пристанищата, мостовете, железопътните линии и летищата се превръщат във военни активи.

„Ханделсблат“ посочи сценарий с около 5 000 войници в една база, но няма публикувана американска заповед, която да потвърждава такова съкращение. По-широката картина, за която съобщи „Тагесшау“, е друга: прегледът обхваща самолети цистерни, изтребители и военни кораби, а не само личен състав. Германският министър на отбраната Борис Писториус е настоял пред Хегсет за график, съобщи „Гардиън“. Не защото Берлин може да блокира американско решение, а защото съюзниците трябва да знаят навреме, за да пренаредят собствените си военни планове.

Полша се опитва да заключи вратата

Варшава чете несигурността по друг начин. Полската стратегия е да направи изтеглянето структурно по-трудно. Министерството на отбраната казва, че преговаря за постоянна база, отвъд сегашния ротационен модел (ПАП). Варшава иска инфраструктура, правни споразумения и вече направени разходи, които да вдигнат политическата цена на напускането още преди прегледът да произведе решения. Щабът на Пети корпус в Познан помага за планирането на сухопътни операции по източния фланг на НАТО, но щаб без ротационни бойни бригади може да координира на хартия, без да има достатъчно сили за разполагане на терен.

Напрежението вече се вижда. „Полсат“ съобщи за републикански натиск във Вашингтон заради спряна ротация на бронирана бригада, а твърдението на президентски съветник за „зелена светлина“ за постоянно присъствие беше веднага коригирано от ръководителя на полското Бюро за национална сигурност („Жечпосполита“).

Кой има право да каже „не“

Италия поставя въпрос, който източният фланг рядко задава: кой разрешава какво излиза от тези бази? Министърът на отбраната Гуидо Крозето заяви пред парламента, че когато американските искания са надхвърляли договорения обхват, Рим е отказвал разрешение („Опен“). Ако американските бази в Италия все по-често обслужват операции извън Европа, правото на Рим да отказва става по-важно. Полша иска да обвърже САЩ по-плътно с Европа. Италия настоява, че трябва да може да казва „не“.

Франция назовава зависимостта най-точно. Фондация „Робер Шуман“ изброи командните системи, космическите активи, комуникациите и стратегическия транспорт като способности, които до голяма степен още се осигуряват от Вашингтон. Парламентът гласува увеличение на военните разходи до 2030 г., но анализът на ИФРИ показва, че актуализираната програма основно прави съществуващите планове по-надеждни, вместо да замества това, което САЩ осигуряват. Разстоянието между разпознаването на зависимостта и нейното запълване остава голямо.

Най-важните неизвестни не са за броя войници. Те са дали прегледът на Пентагона ще засегне поддържащите системи, които правят член 5 от договора на НАТО, ангажимента за взаимна отбрана, приложим при криза: командване, въздушен транспорт, логистика за боеприпаси, разузнаване, дозареждане във въздуха. Нито един съюзник не е получил публичен график. Няма потвърдени категории за съкращения. Обществата виждат тревогата, но не и реалния списък с недостига на алианса.

Няколко европейски министерства на отбраната вече планират спрямо възможност, която още не могат да измерят.