Запорожие има дизел за 10 дни

Най-голямата ядрена централа в Европа загуби последната си връзка с електропреносната мрежа на 20 август, когато боевете северно от Днепър прекъснаха единствената останала далекопроводна линия. Десет дни по-късно аварийните дизелови генератори са единственото, което поддържа охлаждането на шестте спрени реактора и басейните с отработено ядрено гориво (ЛИГА, НВ).

Генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси оцени наличния резерв на около 10 дни. Ако връзката с мрежата не бъде възстановена и не пристигнат нови доставки на дизел, предупреди той, централата може да остане без никакво електрозахранване (Straits Times, РБК-Украйна).

Криза, натрупвана линия по линия

Това не е внезапна повреда, а резултат от процес, който тече от години. Преди пълномащабната руска инвазия Запорожката АЕЦ имаше 10 външни електропровода. Те отпадаха един след друг, докато на 20 август не прекъсна и последната 330-киловолтова линия „Феросплавна-1“ (Ukrainian News, Rubryka). Военните действия не позволяват на техниците дори да установят причината за повредата. МААЕ сега преговаря за локално прекратяване на огъня, за да могат ремонтните екипи да стигнат до мястото (World Nuclear News).

Реакторите не произвеждат електроенергия от повече от две години. Но „спрян“ не означава безопасен по подразбиране. Радиоактивният разпад в горивните касети и в басейните за отработено гориво продължава да отделя топлина. Помпите, клапаните и измервателните системи, които я отвеждат, работят с електричество (Nuclear News Network, Новини на ООН). Ако едновременно отпаднат и мрежовото захранване, и дизеловите генератори, охлаждането спира и температурите започват да се покачват. Рискът е по-нисък, отколкото при централа, работеща на пълна мощност, но не изчезва.

Операторите са повишили нивата на водата в басейните за отработено гориво и в шестте блока по-рано през август. Това дава допълнително време преди евентуално кипене, ако активното охлаждане бъде загубено (Nuclear News Network). Инспекторите на МААЕ са проверили повечето от 20-те дизелови генератора на централата и са наблюдавали пристигането на цистерни с гориво от две близки локации на 27 и 28 август (НВ, 5 канал).

Но инспекторите не са посещавали основния външен склад за гориво от март 2025 г., а според публикации боевете са забавили последната планирана доставка до този обект преди месеци (УНН, Rubryka). Оценката за 10 дни дизел идва от персонала на централата, а не от независим одит на запасите от страна на МААЕ.

Три удара с дрон през седмицата добавиха втори риск: един близо до охлаждащия басейн рани двама служители, друг засегна площадката за сухо съхранение на отработено гориво, а трети удари противопожарна система (МААЕ съобщи в „Екс“, Agerpres). Радиационните нива останаха нормални. Агенцията не посочи отговорна страна.

Въпросът за „Росатом“, който Европа отлага

Европейските правителства четат предупреждението през собствената си ядрена политика.

Франция, най-зависимата от ядрената енергия държава в Европа, прави внимателно разграничение. Консултантът Стефан Одран каза пред „Льо Паризиен“, че централа в студено спиране не се превръща в „нов Чернобил“ само защото е загубила връзка с мрежата (Le Parisien). Френското предупреждение е по-просто: войната прави опасна и инфраструктурата около реакторите. Подстанции, пътища, доставки на гориво и изтощен персонал също се превръщат в рискове за безопасността (Euronews). „Грийнпийс Франция“ използва кризата, за да поиска санкции срещу „Росатом“, като посочва, че ядрената търговия остава извън санкционните пакети на ЕС срещу Русия (France 24).

Унгария е показателното мълчание. Близки до правителството медии предадоха данните на МААЕ, без да ги свържат с „Пакш II“ — проекта за нови реактори, финансиран и строен от „Росатом“ (Világgazdaság). Причината е практична: „Пакш“ осигурява значителен дял от електроенергията на Унгария, а „Пакш II“ зависи от същата руска държавна ядрена компания (World Nuclear Association). Будапеща има ясен интерес да представя Запорожие като проблем на войната, а не като аргумент за санкции срещу „Росатом“. Докато санкционният режим на ЕС изключва ядрения сектор (Съвет на ЕС), Унгария не е принудена да използва ветото си.

Полша рамкира случващото се като руска принуда, но пази общественото доверие в собствената си първа ядрена програма. Позицията на полския ядрен регулатор е, че загубата на външно захранване е стандартен проектен сценарий, който дизеловите генератори могат да покрият; Запорожие е особено опасна заради войната и окупацията, а не заради ядрената технология сама по себе си (BiznesAlert).

Непосредственият въпрос е технически: дали натискът на Гроси за прекратяване на огъня ще осигури достъп на ремонтните екипи, преди дизелът да свърши. По-големият въпрос е политически. Запорожие е най-видимата последица от руския контрол върху европейска ядрена инфраструктура, но ЕС все още може да я третира като авария по безопасността, без да включва руското ядрено влияние в цената на санкциите. Именно това решение външните министри продължават да отлагат.