Запорожката АЕЦ без ток за 16-и път

Запорожката атомна електроцентрала се намира на южния бряг на Днепър, в окупираната част на Украйна. Днес я свързва с външната електропреносна мрежа само една резервна линия от 330 киловолта. Преди войната те са били десет. На 30 май дрон удари турбинната сграда на шести блок и проби външната стена. Инспектори на Международната агенция за атомна енергия откриха на място части от дрон и обгоряло оптично влакно (Ей Би Си Нюз). Радиационният фон остана нормален. Но централата вече е преживяла 16 пълни прекъсвания на външното захранване от началото на пълномащабната инвазия.

Тринадесет дни по-рано дронове удариха атомната централа „Барака“ в Обединените арабски емирства. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси каза пред Съвета за сигурност на ООН, че атаките срещу ядрени обекти се превръщат в „нарастващо явление“ (Уърлд Нюклиър Нюз). Две централи на два континента бяха ударени в рамките на две седмици. Нито една международна институция няма правомощията да спре тази практика.

Надзор без принуда

МААЕ, ядрената агенция на ООН, държи инспектори в Запорожката АЕЦ от септември 2022 г. Те могат да измерват радиацията и да пишат доклади. Не могат да наложат зона за сигурност, да принудят Русия да даде достъп или да разпоредят евакуация. Агенцията „няма правомощия за принудително изпълнение или пряка отговорност за ядрената безопасност“ (Южноафрикански институт по международни отношения).

На 31 май инспекторите поискаха достъп до вътрешността на повредената турбинна сграда. Русия не го разреши. При огледа отвън те бяха накарани да се укрият заради активност на дронове и стрелба. 26 държави членки на ЕС заявиха пред Съвета на управителите на МААЕ през юни 2025 г., че на инспекторите „многократно е отказван достъп“ до западните турбинни зали (Европейска служба за външна дейност). Именно тази зона беше ударена на 30 май.

Органът, който би могъл да превърне предупрежденията на МААЕ в задължителни решения, е Съветът за сигурност на ООН. Постоянното вето на Русия затваря този път. Дипломатическата коалиция зад резолюциите на МААЕ за Украйна се пропука допълнително през март 2026 г., когато Съединените щати гласуваха против резолюция на Съвета на управителите, осъждаща атаките срещу украинската енергийна инфраструктура (Украинска правда).

Правила от друга епоха

Правилата за защита на ядрените обекти са писани за война между конвенционални армии. Член 56 от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции, изготвен през 1977 г., забранява атаки срещу атомни централи, ако ударът рискува да освободи „опасни сили“ срещу цивилното население. Но текстът съдържа изключение за военна употреба: централата губи защита, ако захранва военни операции. Списъкът на защитените обекти включва реактори, язовири и диги, но не и хранилища за гориво или електропреносната инфраструктура, която поддържа охладителните системи (Оксфордски журнал за конфликти и право на сигурността, Европейски консорциум за политически изследвания).

Русия не е ратифицирала този протокол. Съединените щати също не са. Дроновете срещу „Барака“ бяха изстреляни от недържавни групи от територията на Ирак, извън държавно-държавната рамка на договора. Не тече процедура за промяна на правилата.

Европейската уязвимост

В ЕС работят 98 ядрени реактора в 13 държави членки, които осигуряват около една четвърт от електроенергията в съюза. Само Франция има 57 (Световна ядрена асоциация). При замърсяване от Запорожката АЕЦ Румъния, Молдова и Унгария може да се наложи да въведат защитни мерки в зависимост от посоката на вятъра.

Геополитическият отзвук от удара на 30 май дойде бързо. Бившият руски президент Дмитрий Медведев публично заплаши с ответни удари срещу европейски атомни централи. Български медии отразиха заплахата подробно: „Факти.бг“ и „24 часа“ писаха за възможните последици за „Козлодуй“, българската атомна централа с руски реактори. Президентът Румен Радев запази характерната си двусмисленост, без пълно присъединяване нито към западното осъждане, нито към московската рамка за ударите.

Франция осъди атаката срещу „Барака“ в ООН, но не публикува оценка на риска за собствените си централи (Френската мисия в ООН). Полската ядрена агенция потвърди нормални нива на радиация, без да представи сценарий за евентуално замърсяване (Жечпосполита). Нито едно европейско правителство не е обяснило публично какво следва, ако ударите срещу действащи ядрени централи се превърнат в рутина.

Дни преди удара с дрон Запорожката АЕЦ преживя 12-часово прекъсване на комуникациите, най-дългото от началото на войната. Това остави съседните държави без възможност да оценят радиологичната обстановка (Киев индипендънт). Шест от седемте стълба на ядрената безопасност, формулирани от МААЕ, вече са нарушени.

Турбинната сграда не е защитната обвивка на реактора. Централата е в студено спиране. Непосредственият радиологичен риск от този удар беше нисък. Но нито една институция не показа, че може да предотврати превръщането на атомните централи в мишени. Всеки инцидент без последици прави следващия по-лесен за приемане.