Берлин иска €400 млрд. по-малък бюджет

Германия ще гласува против предложения от Европейската комисия седемгодишен бюджет на ЕС от 1,76 трлн. евро, ако той не бъде намален с „няколкостотин милиарда евро“, заяви канцлерът Фридрих Мерц на 28 юли („Ханделсблат“, Европейски парламент). По правилата на договорите на ЕС този план за разходите — многогодишната финансова рамка, която определя за седем години колко пари за какво се насочват — трябва да бъде одобрен единодушно от всичките 27 правителства (EUR-Lex). Всяка държава има право на вето. Германия, най-големият нетен платец в съюза, вече открито използва тази тежест.

Става дума за парите, с които се финансират пречиствателни станции, селски широколентов интернет, доходи на фермери и грантове за стартиращи компании в по-бедните региони на Европа. Ако бюджетът бъде свит в мащаба, който иска Берлин, тези региони трудно могат да заместят изгубеното финансиране със собствен дълг.

Мащабът на искането

Изтекъл документ на германското правителство, за който първо съобщи „Ройтерс“, поставя исканото съкращение на около 400 млрд. евро — приблизително една пета от предложението (Euractiv). Германският министър по европейските въпроси Гунтер Крихбаум повтори публично тази сума на 22 юли, като настоя, че земеделските и регионалните фондове трябва да бъдат слети, за да се освободят средства за отбрана, изкуствен интелект и конкурентоспособност.

Логиката на Берлин е вътрешнополитическа. Германия съкращава собствените си разходи, а Мерц твърди, че избирателите няма да приемат едновременно и по-висока сметка към ЕС. Австрия, Швеция и Нидерландия споделят този инстинкт. Преговорен текст на Съвета от юни 2026 г. вече намали предложението на Комисията до около 1,730 трлн. евро, или с близо 2 % под първоначалната сума (Eucrim). Това обаче остава далеч от искането на Германия.

Европейският парламент натиска в обратната посока и настоява за по-голям бюджет, частично финансиран с нови данъци, събирани на европейско равнище, включително налог върху големите компании (Европейски парламент). Германия отхвърля и тази идея.

Къде отиват парите и кой ги губи

Комисията предлага грантовете за регионално развитие, земеделските плащания и средствата за рибарство да бъдат обединени в единни национални планове за всяка държава (Комисия). Това тревожи регионите, защото националните правителства ще контролират по-голяма част от ресурса. Полски местни власти предупредиха, че новият модел измества властта от регионалните програми към централната държава (Wspólnota). Брюкселският мозъчен тръст „Брьогел“ посочи сходен риск за целия ЕС (Bruegel).

Още преди съкращение от германския мащаб Италианският институт за международни отношения изчислява, че общият пакет за регионално развитие и земеделие ще бъде с около 14 % по-нисък в реално изражение спрямо настоящия период (IAI). Сегашният Кохезионен фонд — инструментът, който подпомага по-бедните държави членки да финансират инфраструктура и екологични проекти — покрива до 85 % от допустимите разходи в държави с национален доход под 90 % от средния за ЕС. Полша получава 10,75 млрд. евро в настоящия цикъл, Румъния — 4,09 млрд. евро (Европейски парламент). Когато този ресурс се свие, една община не губи просто ред в бюджета. Тя губи пречиствателна станция.

Румъния е под натиск от две страни: страната вече трудно прокарва реформите, нужни за отключване на около 4,5 млрд. евро от средствата за възстановяване след пандемията преди крайния срок през август (To Brief). По-строг бюджет след 2027 г. би ударил държава, която не може лесно да вземе заем, за да запълни липсата.

Германската пестеливост спира на собствената граница

Германия има аргумент за разхищението. Европейската сметна палата многократно е посочвала трайни проблеми с усвояването — тоест пари от ЕС, които са разпределени, но не са похарчени, често защото проектите се забавят или местните администрации не успяват да действат достатъчно бързо (ЕСП). Повече пари не означават автоматично по-добре похарчени пари.

Но Мерц отхвърли предложен таван от 100 000 евро върху субсидиите за едно земеделско стопанство, защото това би засегнало големите ферми в Северна и Източна Германия (n-tv). Дисциплината очевидно е по-лесна, когато сметката се плаща другаде.

Този спор се сблъсква и с последните решения на самия ЕС. Държавите членки одобриха 150 млрд. евро общ дълг — всички 27 държави заедно набират пари от капиталовите пазари, така че по-силните длъжници споделят цената с по-слабите — за отбрана чрез инструмента SAFE (Комисия). Бюджетът трябва да поеме и 149,3 млрд. евро плащания по дълга на фонда за възстановяване NextGenerationEU от пандемичния период (Европейски парламент). Ако Европа може да заема общо за оръжия, отказът да се запазят грантовете за канализация и селски интернет е политически избор, а не фискална неизбежност. Истинският спор е кой ще понесе натиска: фермерите, общините, по-бедните държави членки или националните бюджети, които Германия иска да защити.