ЕС дава предимство на европейските стоки

На 9 септември Европейската комисия предложи Акт за обществените поръчки, който ще даде на публичните възложители в ЕС възможност да предпочитат европейски доставчици (Европейска комисия). Текстът заменя три действащи директиви с един регламент, който ще се прилага пряко във всички 27 държави членки. Както писахме миналата седмица след изтичането на проекта (To Brief), предложението измества акцента от най-ниската цена към оценка, която отчита и качеството. Засега правилата не се променят. Регламентът трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и Съвета на ЕС, където преговарят националните правителства, преди да стане задължителен.

Правомощия по избор, реални последици

Предложението създава набор от инструменти, но не задължава възложителите да ги използват. Те ще могат да ограничават участието на доставчици от държави, които не гарантират достъп на европейски компании до собствените си обществени поръчки, или да изискват минимален дял от стоките в дадена оферта да е с произход от ЕС (предложеният регламент, Политико). Така френски кмет би могъл да изключи китайски производител на автобуси, докато финландска болница може изобщо да не прилага тези възможности.

Разграничението зависи от търговските споразумения. Държавите, чийто достъп до европейските поръчки е гарантиран от договорености в рамките на Световната търговска организация или от двустранни споразумения с ЕС, сред които САЩ, Япония и Норвегия, ще запазят сегашните си права. Компаниите от страни без такива договорености, като Китай и Индия, може да бъдат ограничавани (Гардиън, предложеният регламент). Полските власти обаче няма да могат да предпочетат полска пред германска компания, защото правилата на единния пазар продължават да забраняват дискриминацията между държавите членки.

Комисията ще разполага и с отделен, по-силен инструмент: да налага задължителни ограничения, ако установи, че трета държава системно не допуска европейски компании до своите поръчки. Пекин вече отговори на по-тясна версия на този подход. След като през 2025 г. Брюксел ограничи достъпа на китайски компании до поръчки за медицински изделия чрез действащия Международен инструмент за обществените поръчки, Китай наложи реципрочни ограничения на доставчици от ЕС (Кроуел). Този случай показва, че рискът от ответни мерки е реален.

Минимална тежест на качеството, но без гаранции за труда

Съотношението между цена и качество ще стане стандартният критерий за възлагане. Качеството ще трябва да носи поне 30 % от общата оценка, а при услуги с голям дял на труда, като почистването и охраната, поне 50 % (Ю Ес Пърспективс, предложеният регламент). Тези прагове обаче не осигуряват сами по себе си защита на работниците. Италианската конфедерация на труда твърди, че регламентът може да отслаби италианския Кодекс за обществените поръчки от 2023 г., който задължава кандидатите да посочат приложимия колективен трудов договор и да докажат равностойни гаранции (Ил Фато Куотидиано). Тъй като европейският регламент има предимство пред националното право, въпросът е дали Италия ще може да запази по-строгите си изисквания. Европейската конфедерация на профсъюзите призова Парламента и Съвета да включат в текста задължителни трудови гаранции (ЕКП).

Правителствата още не са заели позиции

Еврокомисарят Стефан Сежурне посочва, че възложителите и сега могат да отдават по-голяма тежест на качеството, но избягват да го правят заради опасения от съдебни спорове. Според него кметовете трябва да носят политическа отговорност за решенията си при обществените поръчки (Монд). Германската търговско-промишлена камара определи изискванията за местен произход като крайна мярка, която може да повиши цените и да предизвика ответни ограничения (ГТК). Девет държави членки, сред които Швеция, Чехия, Финландия и Ирландия, предупредиха през декември 2025 г., че широко прилагано европейско предпочитание може да навреди на конкуренцията (Юронюз). Предупреждението обаче предхожда конкретното предложение и нито едно правителство още не го е подкрепило или отхвърлило официално.

По обикновената законодателна процедура Европейският парламент и Съветът трябва да постигнат съгласие по окончателния текст. В Съвета е необходимо квалифицирано мнозинство: най-малко 15 от 27-те правителства, представляващи поне 65 % от населението на ЕС, трябва да гласуват „за“ (Европейски парламент). Нито една от двете институции още не е започнала да оформя преговорната си позиция. Преди гласуването спорът вероятно ще се съсредоточи върху практическото прилагане: кой ще проверява дали стоките в дадена оферта действително произхождат от ЕС и кой ще поеме допълнителния разход, ако предпочитанието към европейски доставчик повиши цената.

Комисията предлага възможност за европейско предпочитание, без да го прави задължително. От Парламента и националните правителства зависи дали ЕС ще получи общо действащо правило за покупките, или набор от възможности, които възложителите могат да оставят неизползвани. Засега нито една от двете страни не е показала позицията си.