ЕС сваля двама олигарси, запазва 3,000 в списъка

Във вторник правителствата на ЕС се съгласили да заличат руските милиардери Алишер Усманов и Михаил Фридман от санкционния списък на Съюза за Русия. В замяна ограниченията срещу над 3 000 други лица и организации (Kyiv Independent) оставали в сила до 22 септември 2029 г. (The Guardian). Междувременно Латвия и Естония наложили национални санкции на двамата, но тези мерки не могат да възстановят замразяването на активи, което важало във всичките 27 държави членки.

Защо един списък има толкова широк обхват

Значението на списъка на ЕС идва от задълженията, които той налага на частните компании. Съгласно Регламент 269/2014, който превръща списъка за Русия в обвързващи финансови правила, всеки, който държи средства на включено в него лице, трябва да ги замрази, а никой няма право да му плаща (EUR-Lex). Задължението важи за банките и компаниите от ЕС, където и да работят. То обхваща и гражданите на ЕС в чужбина, както и всяка сделка, по която има действие на територията на Съюза.

На практика банка във Франкфурт, нотариус в Милано и фонд в Люксембург проверяват един и същ списък и действат според него. Когато заличаването влезе в сила, имената на двамата вече няма да фигурират в списъка. То прекратява само ограниченията по този списък; отделна заповед за конкретен актив е друг правен въпрос.

Точният момент на промяната все още се уточнява. Според BBC Russian решението се появило във вторник вечерта в Official Journal, правния бюлетин на ЕС, където актовете трябва да бъдат публикувани, преди да станат задължителни (BBC Russian). To Brief все още не е потвърдил номера на изменящия акт или часа на влизането му в сила чрез проверка на самия бюлетин.

Как две имена задържаха целия списък

Подновяването на санкциите изисква единодушие, което означава, че всяко правителство може да наложи вето. Така едно спорно име може да се превърне в разменна монета при наближаването на крайния срок. Ако подновяването се провали, всички в списъка ще бъдат освободени от ограниченията.

Дипломати съобщили пред Euronews, че Франция се присъединила към Словакия в настояването Усманов да бъде изваден от списъка (Euronews). Париж не е обяснил публично позицията си. При подновяването отпаднали и други вписвания, но именно тези две имена задържали споразумението.

На 21 септември Латвия наложила вето, а след това отстъпила. Аргументът ѝ бил, че ако целият списък изтече, всички останали в него ще бъдат освободени (Kyiv Independent, The Guardian). В предишен материал To Brief проследи как Латвия се отказа от ветото (To Brief).

Естония се противопоставила на заличаването, но се въздържала. При изискване за единодушие въздържането не е вето, така че Талин записал възражението си, без да спре решението. Външното министерство на Естония представило резултата като тригодишно удължаване на санкциите срещу физически лица (Estonian foreign ministry). По-дългият срок премахва честите крайни дати, на които една столица можеше да заплашва целия списък.

Какво могат и какво не могат балтийските санкции

Латвийското правителство съобщило, че до 23 септември е въвело финансови ограничения и ограничения за влизане в страната за двамата (LSM). След заличаването Естония обявила свои национални санкции. И двете мерки са описани само общо, а изключенията от тях и датите им на влизане в сила все още не са потвърдени.

Литва е по-назад. Министерството ѝ на външните работи предложило забрана двамата да влизат в страната за пет години (LRT). На 23 септември замразяването на активи все още се подготвяло, а нито една литовска мярка не била влязла в сила (Lrytas/ELTA).

Националните санкции действат само в обхвата на националното законодателство. Замразяване, наложено от Латвия или Естония, обвързва банките и компаниите под юрисдикцията на съответната държава. То не може да задължи германска или италианска банка и не може да върне двамата в списъка на ЕС.

Забраните за влизане могат да имат по-широк обхват. Шенгенската информационна система, обща база данни, която граничните служители използват в зоната без паспортен контрол, позволява забрана, наложена от една държава, да доведе до отказ за влизане и в други (EUR-Lex). Няма данни Рига или Талин да са подали такъв сигнал. Дори и да го направят, сигналът ще ограничава пътуванията, а не достъпа до парите.

Такава е сделката: ЕС си осигури три години стабилност за по-широкия списък. Цената е загубата на единствения инструмент, който задължаваше всяка банка и компания в Съюза да замрази средствата на двамата. Балтийските закони могат да ги ограничат у дома, а сигнали в Шенгенската информационна система биха могли да им затворят пътя към Европа, но нито едното не стига до сметките им във Франкфурт или Люксембург. Връщането им под общия режим на замразяване изисквало ново единодушно решение на ЕС — същото правило за вето, което току-що позволило да бъдат извадени.