ЕС заменя двама олигарси за тригодишни санкции

Посланиците на ЕС са се договорили на 22 септември да подновят за три години, вместо за шест месеца, един от санкционните списъци на съюза срещу Русия (EFE/Unitel, Il Foglio). Цената била изваждането на двама милиардери — Михаил Фридман и Алишер Усманов. Нито една от промените все още няма правна сила. Ако имената им бъдат заличени, запазването на замразените им активи ще зависи от държавата, в която се намират.

Какво реално е в сила

Списъкът обхваща хора, обвинени, че подкопават териториалната цялост на Украйна. Той е един от няколкото санкционни режима на ЕС срещу Русия. В основата му стоят два правни текста. Решение във външната политика определя кои лица са включени и им забранява да пътуват (Решение 2014/145/ОВППС). Отделен регламент — Регламент 269/2014 — прави замразяването на активите задължително за всяка банка и компания в ЕС.

Договорката на посланиците не променя нито един от двата текста. Съветът на ЕС, в който министрите на 27-те правителства вземат официалните решения, трябва да измени и двата документа и да ги публикува в Официалния вестник на ЕС — правният бюлетин на съюза. Към сряда сутринта To Brief не беше открил публикуван акт, който да въвежда тригодишния срок или заличаването на имената. Дотогава списъкът се поддържа с приетото седемдневно временно продължаване, което не му позволява да изтече (To Brief).

Как едно вето се превърна в разменна монета

Подновяването изисква единодушие, което означава, че всяко правителство може да го блокира (член 31 от ДЕС). Така всеки краен срок се превръща в инструмент за натиск. Словакия първа отказа съгласието си. След това Франция поиска Усманов да бъде изваден от списъка, според четирима дипломати, цитирани от Euronews.

Латвия използва същото вето, за да блокира и двете заличавания (To Brief). Според съобщенията за постигнатата договорка Рига впоследствие е оттеглила възражението си.

Франция се позова на националната сигурност, но не обясни кой конкретен интерес е засегнат. Представители на страната говорили за „конкретен въпрос, свързан с националната сигурност“, съобщиха дипломати пред Euronews. На 17 септември журналист попита френското външно министерство защо Париж иска Усманов да бъде изваден от списъка. Говорителят отговори, че разговорите в Съвета са поверителни (France Diplomatie). Мълчанието остави дипломатите да предполагат, че зад решението може да има скрита сделка, но няма документ, който да подкрепя подобна теория (EUobserver).

Двамата бяха разглеждани като пакет, но съдебните им дела са различни. Общият съд на ЕС отмени първоначалното включване на Фридман през април 2024 г. заради липса на доказателства, докато през февруари 2024 г. потвърди включването на Усманов (CURIA, T-301/22, CURIA, T-237/22). Ако бъде приета, договорката ще извади Усманов от списъка въпреки съдебното решение в подкрепа на санкцията. Париж е поискал именно това и не е обяснил публично причината.

Какво става със замразените активи след заличаване

Включването в списъка на ЕС задължава всяка банка във всяка държава членка да замрази активите на съответното лице. Национална мярка действа само на територията на държавата, която я е приела. Латвийският санкционен закон позволява на Рига да налага собствени замразявания и забрани за влизане (латвийски санкционен закон). Те ще обвързват латвийските банки, но не и германска или италианска банка, която държи същите активи.

Италия показва обратния пример. Замразяването през 2022 г. на вили в Сардиния, свързани с Усманов, се основава на включването му в списъка на ЕС, а отделна италианска заповед не е открита (Il Foglio). След като заличаването влезе в сила, Рим вероятно няма да разполага с правно основание да продължи замразяването на вилите. Германия е междинен случай. През юни съд във Франкфурт постанови, че властите не са доказали, че Усманов контролира яхтата „Дилбар“, а единствено обжалването държи плавателния съд задържан (taz).

Какво носи по-дългият срок

Тригодишният срок ще даде на банките и компаниите по-голяма предвидимост. Той ще премахне и много от планираните крайни срокове, при които едно правителство може да заплаши целия списък. Съветът все пак ще може да променя отделни санкции между тези срокове, а включените лица ще могат да ги оспорват в съда. Ще намалее броят на задължителните моменти, в които и 27-те правителства трябва да се споразумеят, за да останат санкционираните лица в списъка.

Сега Съветът трябва да публикува правен текст, преди договорката да стане задължителна за когото и да било. Париж трябва да представи аргументите си за националната сигурност, които досега отказва да изложи. Ако заличаването влезе в сила, съдбата на активите на Усманов вече няма да се решава на равнище ЕС. Тя ще зависи от закона на държавата, в която се намират.