Европа остана извън преговорите за Украйна

Украински, руски и американски преговарящи разговаряха около четири часа в Абу Даби на 10 ноември. Това беше първата им тристранна среща от февруари (Kyiv Independent). Европейски пратеници бяха в същия град, но не и в залата. Всяко споразумение, което изисква европейски войски или промени в санкциите на ЕС, ще зависи от решения, които могат да вземат само европейските правителства.

Най-конкретната тема била мащабна размяна на пленници между Украйна и Русия. Споразумение не беше обявено. Неназован украински представител е казал пред AP, че подробностите щели да бъдат обсъдени през идните дни (AP). Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков заявил пред TASS, че било твърде рано да се оценяват резултатите (TASS). Не са публикувани списък, брой на пленниците или дата.

Двете воюващи страни не са съгласни дори каква е целта на преговорите. Володимир Зеленски ги нарече „конструктивни и съдържателни“ и иска първо да бъде прекратена войната, след това да се уточнят гаранциите за Украйна, а накрая да се обсъдят общоевропейските договорености (Президентство на Украйна). Представител на руската делегация подредил приоритетите в обратен ред и казал пред Reuters, че Москва виждала новата европейска рамка за сигурност като основна тема на преговорите (Reuters).

Консултирани предварително, но извън залата

Съветници по сигурността от основните европейски столици, заедно с представители на ЕС и НАТО, се срещнаха с украинската и американската делегация преди тристранната сесия. След това останаха извън основната зала, съобщава POLITICO. В общо изявление те отново потвърдиха суверенитета на Украйна и призоваха за надеждни гаранции за сигурност (Европейски съвет).

Краткият разговор с Киев и Вашингтон непосредствено преди сесията вероятно е дал на европейците известно влияние върху темите, които двете делегации повдигнали. Но те не са могли да задават въпроси на руските преговарящи или да договарят формулировки. Москва се беше обявила против европейско присъствие на основната маса, както съобщихме в навечерието на преговорите (To Brief), и възражението ѝ надделя. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио нарече деня „много продуктивен“ и каза, че Вашингтон се надява форматът в крайна сметка да се разшири и да включи европейците (Guardian).

Москва не е обяснила какво би включвала нейната рамка за европейска сигурност. Литва вече е поставила една граница. Външният министър Кястутис Будрис заяви, че Вилнюс ще отхвърли всяко споразумение, което дава на Русия влияние върху това кои съюзнически сили са разположени в региона (LRT). Решенията за разполагане на войски са в правомощията на европейските правителства и съюзниците в НАТО. Рамка, договорена без тях, би ги поставила пред условия, по които не са преговаряли.

Дори форматът да се разшири, ЕС още не е решил кой ще го представлява. Джорджа Мелони е поискала от председателя на Европейския съвет Антониу Коща да изясни кой ще говори от името на ЕС и с какъв мандат. Коща ръководи срещите на върха на националните лидери, но не може сам да назначи пратеник. За това трябва да се споразумеят самите лидери. Те ще се срещнат неформално в Дъблин на 13 ноември (ирландското председателство), но публикуваният дневен ред не потвърждава, че ще обсъдят въпроса.

Решенията остават в европейските столици

Разминаването е най-ясно по въпроса за гаранциите за сигурност. Парижката декларация, приета през януари 2026 г. от Коалицията на желаещите — предимно европейска група, която планира следвоенната сигурност на Украйна — предвижда многонационални сили само след надеждно прекратяване на бойните действия. Участието на всяка държава остава предмет на собствените ѝ процедури за одобрение (Елисейският дворец). Вашингтон не може да поеме ангажимент от името на нито един европейски войник, нито пък Киев.

Санкциите работят по същия принцип. ЕС по правило приема решенията за тях с единодушие, така че всяка държава членка може да блокира решението (Съвет на ЕС). Никой от преговарящите в Абу Даби не може да обвърже ЕС с отмяна на мерките срещу Русия, колкото и едно споразумение да разчита на такова облекчаване.

Първият ден създаде работен канал за разговори и очерта възможност за размяна на пленници, за която Украйна и Русия могат да се договорят помежду си. Трайното уреждане на конфликта е по-сложен въпрос. Ако то изисква европейски войски или промяна на санкциите на ЕС, трябва да го одобрят правителствата, останали извън залата. Никой от участниците в преговорите не може да даде това одобрение вместо тях.