Четири шлепа печелят девет дни

Четири баржи, натоварени с камъни, вече лежат на дъното на Дунав. Румънските власти ги потопиха умишлено, за да пренасочат повече вода към Черна вода, единствената действаща атомна електроцентрала в страната. Импровизираната подводна преграда повиши нивото при водовземането за охлаждане с 8 сантиметра над прогнозата и даде на втори блок поне още девет дни работа (Диджи24, ХотНюз). Както писахме в четвъртък, Румъния вече беше уведомила Европейската комисия, че сушата застрашава централата. Държавен секретар в Министерството на транспорта предупреди, че теченията в Дунав са достатъчно силни, за да разместят баржите (Щириле ПроТВ). Решението е толкова крехко, колкото и проблемът, който временно овладява.

Защо ниската река се превръща в енергийна криза

Атомните централи са машини за топлина. Делението в реактора произвежда топлина, тя превръща водата в пара, парата завърта турбина, а след това трябва отново да бъде охладена до вода. В Черна вода тази работа върши Дунав. Когато нивото на реката падне твърде ниско, помпите губят засмукване и операторите спират реактора, преди да бъдат нарушени резервите за безопасност.

Каналът Бала, страничен ръкав на Дунав, е отвеждал около 85 % от местния речен поток встрани от маршрута, който захранва помпите на централата (Медиафакс). Румънската водна администрация взриви подводна скална формация, драгира канала и след това потопи четирите баржи, пълни с камъни, за да стесни входа към Бала и да изтласка повече вода към централата (Аджерпрес, Асошиейтед прес). Баржите бяха избрани, защото могат да се разположат за дни. Структурни промени по водната инфраструктура не могат.

При входа на Дунав в Румъния дебитът е бил около 1 400 куб. м в секунда — приблизително една трета от августовската средна стойност от 3 900 куб. м. Хидролозите очакваха нов спад под всяко досега измервано августовско дъно (Радио Румъния, Аджерпрес).

Черна вода обичайно произвежда около 20 % от електроенергията на Румъния (Световна ядрена асоциация). Първи блок е спрян от 28 юли, а евентуалната загуба на втори блок би извадила още около 650–680 мегавата от системата. Това вече обърна позицията на Румъния от износител към вносител на електроенергия: според „Сърбия Енерджи“ цената на едро за следващия ден е достигнала 132,87 евро за мегаватчас, а страната е имала нужда от около 1 700 мегавата вечерен внос (Сърбия Енерджи). „Нуклеарелектрика“ предупреди клиентите си за възможна форсмажорна ситуация — правно уведомление, че може да не успее да изпълни договорите си за доставка (Зиарул Финанчиар).

Обща река, различен натиск

Същата суша притиска целия дунавски басейн. Унгарската атомна централа „Пакш“ намали производството си с 1 770 мегавата и остана да работи с около 230 мегавата при нормална мощност близо 2 000 мегавата (kormany.hu). Така отпадна и унгарският ядрен резерв. Будапеща се опря на съседите си, като покри недостига основно с електроенергия с чешки произход, пренесена през Словакия. Самата Словакия имаше седем от осемте турбини на ВЕЦ „Габчиково“ спрени заради ниската вода, а Братислава отказа искането на Будапеща за по-голям воден поток с аргумента, че вече изпуска количествата, изисквани по Хагския договор (ТА3, Новини.ск).

В краткосрочен план печели България. АЕЦ „Козлодуй“ продължи да работи, защото вътрешната ѝ помпена станция дава допълнителен воден резерв, какъвто „Пакш“ и Черна вода нямат. Българският износ се повиши до 32 000–33 000 мегаватчаса дневно, докато румънските и унгарските търговци търсеха трансграничен капацитет (Медиапул). Европейската комисия съобщи, че следи ситуацията чрез ЕМОПС-Е — организацията, която координира електропреносните мрежи в Европа — но засега не вижда риск за снабдяването, който да изисква формална намеса (Европейска комисия).

Аварийното инженерство не е адаптация

Френската ЕДФ е планирала близо 9 млрд. евро за 15 години, за да адаптира атомния си парк към климатичните промени. Без такива инвестиции компанията очаква загуби от горещини и ниски речни нива от около 5 тераватчаса годишно до 2050 г. („Монд“). Охладителните кули изобщо избягват проблема с водовземането от реката; чешките централи „Дуковани“ и „Темелин“ вече ги използват (Световна ядрена асоциация). Баржите купиха дни. Те не решиха климатичния риск, вграден в електроенергията, която зависи от речен дебит, а нито едно правителство в дунавския басейн не е казало как смята да го управлява.