Франция иска участие в преговорите в Абу Даби

Европейският съюз разполага със санкциите и средствата за възстановяване, а всяко споразумение ще изисква и обещания за сигурност от Европа. Затова има значение не само дали Франция ще участва в срещите за Украйна, а и кой ще я представлява и къде ще седне. На 8 ноември френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че страната му ще се включи в разговорите, които Украйна, Русия и Съединените щати планират за 10–11 ноември в Абу Даби, и обеща европейците да бъдат „добре представени“ (RTL, президентството на Украйна). Той не уточни кой ще представлява Франция и дали този човек ще участва в общите заседания с трите делегации, или ще се включи в отделни срещи. Тези две неизвестни определят колко тежи обещанието на Баро.

Присъствие, но засега без място на масата

Баро не успя да назове френския представител и заяви, че самият той няма да участва в преговорите. Той обеща, че Париж ще се погрижи европейският глас да се чуе (RTL), но не уточни дали това означава място в основните заседания, или друга форма на участие (AP). Той обяви решението преди делегациите да се съберат, докато форматът на срещите още се оспорваше.

Вашингтон и Москва описаха по-тесен формат. На 6 ноември Джаред Къшнър, пратеник на американския президент Доналд Тръмп, написа, че европейските партньори ще бъдат консултирани „в кулоарите“ в Абу Даби и ще се включат в по-широк формат само „ако има напредък“ (AFP чрез Channel NewsAsia). На 3 ноември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че европейците не могат да участват в тристранните преговори, макар да са нужни за по-широки разговори за сигурността по-късно (ТАСС). Към тези дати нито Вашингтон, нито Москва бяха обещали на европейците място на масата. Двете столици говореха за консултации, а Баро — за участие. Разликата не е протоколна: в основните заседания се изготвят условията.

Мандат, който никой не е дал

Дори ако ЕС получи място на масата, засега няма представител с мандат да преговаря от негово име. На 5 ноември италианската министър-председателка Джорджа Мелони формулира проблема писмено: тя поиска лидерите на ЕС да решат кой да представлява Съюза на масата и с какви правомощия (АНСА). Въпросът е към правилния адресат: само лидерите, действайки заедно, могат да упълномощят преговарящ да говори от името на всички.

Отговорът дойде същия ден от Антониу Коща, който председателства срещите на върха на лидерите на ЕС. Той написа, че интересите на Съюза трябва да бъдат защитавани от собствените му институции, но не посочи пратеник и не даде мандат за Абу Даби (писмото на Коща). Европейските правителства настояват за такава яснота от седмици (To Brief).

Залогът се вижда най-ясно при санкциите. На 6 ноември Кая Калас, върховната представителка на ЕС по външната политика, каза на министрите от държавите около Балтийско море, че споразумение, което засяга санкциите, възстановяването или гаранциите за сигурност, не може да бъде изпълнено без европейско участие (ЕСВД). Премахването или смекчаването на санкциите на ЕС изисква единодушно съгласие на правителствата на държавите членки, така че всяка от тях може да блокира решението (Съветът на ЕС). Франция има право на вето, както и всяка друга държава. Колкото и правителства да са съгласни, едно възражение е достатъчно, за да спре решението. Затова френското обещание в Абу Даби само по себе си не може да се превърне в европейски ангажимент.

Съобщението променя и динамиката между европейските столици, които изчакват. Правителствата, настоявали за единен европейски глас, сега трябва да реагират на френската позиция, преди да са се договорили какво да казва този глас.

Баро обяви участието на Франция в Абу Даби преди делегациите да се съберат. За да има тежест обещанието, трябва да се изяснят два въпроса: ще участва ли френският представител в основните преговори и може ли някой там да говори от името на повече от Париж? На първия трябва да отговорят Вашингтон и Москва, на втория — правителствата на ЕС. Писмото на Коща показва, че засега отговор няма.