Доходността 4.93% натоварва бюджета на Франция

На 1 октомври френската агенция за управление на дълга пласира облигация с падеж през ноември 2036 г. при доходност 4,93 %. При търга за същата емисия на 3 септември доходността беше 4,23 % (Boursorama/Reuters). Инвеститорите подадоха заявки за значително по-голям обем от предложеното (ABC Bourse). Франция все още намира кредитори, но новото финансиране ѝ струва повече.

Растящите разходи тревожат Еманюел Мулен, управителя на Banque de France. На 5 октомври той предупредил пред Financial Times, че без оздравяване на публичните финанси лихвените плащания постепенно ще изяждат все по-голяма част от бюджета. Мулен предложил бюджет, който съкращава разходите и свива дефицита (Financial Times).

Защо по-високата доходност се отразява с години закъснение

Доходността е възвръщаемостта за инвеститор, който купува облигация по днешната ѝ цена. Купонът по френските облигации е фиксиран, затова по-ниската цена на покупка означава по-висока доходност. Плащанията по вече емитираните облигации не се променят.

По-високите разходи идват при рефинансирането. Когато падежира стара, по-евтина облигация, Франция я изплаща със средства от нова емисия, която вече носи днешните лихви. В бюджета за 2027 г. са посочени 189,2 млрд. евро държавен дълг със средносрочен и дългосрочен падеж през следващата година (Assemblée nationale). Тъй като френските облигации са с многогодишен срок, всяка година се заменя само част от дълга.

Доклад на Сената показва как допълнителният разход се натрупва. В сценария лихвите се повишават с един процентен пункт и остават на това равнище. През първата година поскъпва само дългът, който трябва да бъде заменен, и лихвените разходи на държавата нарастват с около 3,2 млрд. евро. Когато падежират още стари облигации, допълнителният разход достига 33,5 млрд. евро след девет години (French Senate). Това е сценарий, а не прогноза.

Кой получава доходността и кой плаща цената

Правителствената прогноза обхваща по-широк кръг задължения: целия публичен дълг, включително този на социалното осигуряване и местните власти. Според нея лихвените плащания по дълга ще нараснат от 79,2 млрд. евро през 2026 г. до 91,2 млрд. евро през 2027 г. (French government). Независимият фискален надзорен орган дава сходна оценка за 2027 г. (Haut Conseil des finances publiques). Прогнозата отразява рефинансирането на целия дълг, а не резултата от отделен търг.

Според публикация на Euronews бюджетът е заложил средна доходност по десетгодишните облигации от около 4,3 % през 2027 г., докато котировките в началото на октомври са били близо до 5 % (Euronews). Първата стойност е средногодишна, а втората е котировка за конкретни дни. Ако пазарните нива се задържат толкова високи, допускането ще се окаже оптимистично.

Купувачите на нови френски облигации печелят, защото си осигуряват по-висока доходност за години напред. Пазарната стойност на облигациите, които инвеститорите вече притежават, е спаднала. Ако ги задържат до падежа и Франция изпълни обещаното, те няма да реализират тази загуба.

Цената на корекцията пада върху данъкоплатците и доходите в публичния сектор. Бюджетът на премиера Себастиен Льокорню цели да свие дефицита, тоест разликата между разходите и приходите, от 5,4 % от БВП през 2026 г. до 5,0 % през 2027 г. (BFMTV). Голяма част от корекцията би дошла от замразяване на заплатите и пенсиите на държавните служители и пенсионерите, както и от възможни данъчни промени (Public Sénat). Партиите вече спорят как да бъде разпределена тази тежест (To Brief).

Защо инвеститорите искат по-висока доходност от Франция

Лихвите се покачват в цяла Европа, но Франция плаща повече от повечето държави. На 5 октомври доходността по френските десетгодишни облигации беше с около 136 базисни пункта (1,36 процентни пункта) над германската (dpa-AFX). На 1 октомври разликата между испанските и германските облигации беше 63 базисни пункта (CaixaBank Research). Датите се различават, затова сравнението показва специфична за Франция надбавка, но не позволява тя да бъде измерена точно.

Мулен казал, че моментът не е подходящ да се обсъжда помощ от ECB. Reuters стига до сходна оценка: малко вероятно е ECB да изкупува френски облигации, за да понижи разходите по заемите, докато натискът идва от бюджетните проблеми на самата Франция (Reuters).

Дори бюджетът да бъде приет без промени, дългът ще нарасне до около 121,7 % от БВП през 2027 г. (Assemblée nationale). Френските депутати не определят пазарните лихви, но надеждният бюджет е основният им инструмент да влияят върху доходността, която инвеститорите изискват. Този месец Франция намери купувачи. Ако доходността остане близо до сегашните равнища, рефинансирането всяка година ще увеличава лихвените разходи: бавно, почти незабележимо в новините, но достатъчно постоянно, за да ограничава други разходи.