Френският план за €54 млрд. има пробойни

Франция заявява, че трябва да спести 54 млрд. евро, за да свали дефицита си през 2027 г. до 5% от БВП (La Dépêche). Правителството обаче не е посочило конкретни съкращения на разходи или увеличения на данъци за всичките 54 млрд. евро. То е идентифицирало само част от сумата. Останалото идва от по-лошата изходна позиция и от инфлацията, която постепенно намалява реалната стойност на плащанията към служители и пенсионери. Както писахме при обявяването на пакета (To Brief), в раздробеното Национално събрание няма гарантирано мнозинство, което да го приеме.

Как 30 млрд. евро станаха 54 млрд.

Предишното правителство обсъждаше икономии от около 30 млрд. евро. Тогава прогнозата за дефицита при липса на промени беше около 5,7% от БВП. Екипът на премиера Льокорню вече поставя тази стойност над 6,5% (Европейска комисия, Министерство на бюджета). При икономика на Франция от приблизително 2,9 трлн. евро (Евростат) по-лошата изходна позиция обяснява по-голямата част от увеличението от 30 на 54 млрд. евро. Подробно обяснение по отделни бюджетни пера не е публикувано.

Правителството прогнозира 1% реален растеж на БВП и 1,8% инфлация през 2027 г. (Френско министерство на икономиката). Тези допускания за инфлацията имат значение. Френските пенсии по закон се индексират спрямо цените, така че замразяването им спестява на държавата сумата, която иначе би добавила инфлацията. Част от „усилието“ всъщност се състои в това растящите цени да намалят реалните доходи.

Пенсионерите и държавните служители поемат най-ясно очертаната цена

Най-голямата конкретно посочена мярка за домакинствата е насочена към пенсионерите и се оценява на около 6 млрд. евро (Le Monde). Парламентът ще избира между два съществено различни инструмента. Първият е замразяване или непълна индексация на всички пенсии, при което доходът на всеки пенсионер ще изостане от инфлацията. Вторият е премахване на 10-процентното данъчно облекчение върху пенсионните доходи, което би концентрирало загубата върху пенсионерите с достатъчно висок доход, за да дължат данък (LCP). Една и съща сума, но две напълно различни разпределения на тежестта.

За държавните служители се предвижда замразяване на стойността на индексната точка — общата парична база, върху която се изчисляват заплатите в публичния сектор. Очакваната икономия е около 2 млрд. евро (La Dépêche). За служителите това означава намаляване на реалните доходи, тъй като заплатите ще останат непроменени при очакван ръст на цените от 1,8%.

При компаниите временната надбавка върху данъка на големите предприятия ще намалее от около 8 млрд. евро на 5 млрд. евро (Министерство на бюджета). Така големите фирми ще плащат повече, отколкото ако надбавката бъде изцяло отменена, но по-малко, отколкото плащат днес. Правителството отчита разликата спрямо пълното отпадане на налога като икономия. В същото време разходите за отбрана ще се увеличат с още 6,4 млрд. евро (Le Monde). Посоката е ясна: конкретно очертаното ограничаване на разходите пада върху домакинствата и държавните служители, докато данъчната тежест върху компаниите намалява.

Дали пазарите вярват на плана

На 18 септември разликата между доходността по десетгодишните френски и германски държавни облигации достигна 100 базисни пункта — един пълен процентен пункт — за първи път от 2012 г. (Boursorama/Reuters, Borsa Italiana). Този спред, тоест допълнителната лихва, която инвеститорите изискват заради политическия и бюджетния риск във Франция спрямо германския еталон, се разширява от месеци. Френската Сметна палата изчислява, че за стабилизиране на съотношението между дълга и БВП би бил необходим дефицит от около 2,8% от БВП (Сметна палата). Целта от 5% забавя влошаването, но не го спира.

Процедурата на ЕС при прекомерен дефицит изисква Франция да свали дефицита под 3% от БВП, като препоръките на Съвета определят пътя дотам. Брюксел може да покаже разликата между обещанието и плана. Не може обаче да осигури парламентарните гласове, нужни за нейното преодоляване.

Законопроектите за бюджета трябва да бъдат внесени на 30 септември, след което ще последва независима оценка от Висшия съвет за публичните финанси — фискалния орган, който проверява дали сметките на правителството са реалистични. Това ще бъде първият същински тест. Дотогава Франция е обявила цел за дефицита и частичен списък с мерки, чиито най-ясно очертани последици падат върху пенсионерите и държавните служители. Голяма част от останалите 54 млрд. евро не е конкретизирана. Част от сумата просто представлява инфлация, отчетена като бюджетна мярка.