Рисковата премия на Франция доближи 100 пункта

Към средата на сутрешната търговия на 15 септември доходността по десетгодишните германски държавни облигации достигна около 3,50 % — най-високото ѝ равнище от 2009 г. Френските книжа със същия матуритет носеха 4,48–4,50 %, близо до стойности, наблюдавани за последно по време на финансовата криза от 2008 г. (Reuters via Zonebourse). Доходността показва годишната възвръщаемост за инвеститор, който купи държавна облигация и я задържи до падежа. Когато цената на облигациите пада, доходността се повишава, а държавата трябва да плаща тази по-висока лихва при емитирането на нов дълг.

Разликата между френската и германската доходност доближи 100 базисни пункта, тоест един процентен пункт (Reuters via Boursorama). Този показател, наричан рискова премия или спред, измерва колко повече плаща Франция, за да заема средства, в сравнение с Германия. Доходността се повиши и в Италия, Испания, Белгия и Нидерландия, но техните рискови премии почти не се промениха. Франция остана изключението.

Общият натиск повиши доходността навсякъде

Основната част от поскъпването на държавното финансиране в Европа има общ източник: по-високата инфлация и затягането на паричната политика. Инфлацията в еврозоната достигна 3,3 % през август, а енергията поскъпна с 14,3 % на годишна база (Eurostat). Петролът сорт „Брент“ се търгуваше близо до 108 долара за барел (SIC Notícias). На 10 септември Европейската централна банка, която определя основните лихви за 21-те държави от еврозоната, обяви увеличение с 25 базисни пункта. Така депозитната ѝ лихва ще достигне 2,50 % от 16 септември, докато на 15 септември все още беше 2,25 % (ECB). Доходността по американските държавни облигации, близо до 4,8 %, допълнително засили натиска, тъй като инвеститорите сравняват възвръщаемостта по сигурните държавни книжа на различните пазари (Bundesbank).

През първите две седмици на септември доходността на италианските облигации се повиши с около 23 базисни пункта, но рисковата премия на страната нарасна само с 4 базисни пункта (la Repubblica, Borsa Italiana). При Испания увеличението на премията беше приблизително 4–5 базисни пункта (El Español). И в двата случая движението почти изцяло следваше германските облигации. Пазарът преоценяваше общия риск, без да наказва конкретно тези правителства.

Допълнителната сметка на Франция

Франция се отклони от този модел. Доходността по нейния дълг се повиши с около 28–31 базисни пункта за същите две седмици, като 13–15 базисни пункта от увеличението се дължаха на разширяването на спреда, а не на движението при германските облигации (Banque de France). Така почти половината от поскъпването на френското финансиране отразяваше политическия риск, а не международната среда. Както писахме миналата седмица, премията на Франция спрямо Германия вече е най-високата от 2012 г. насам. „Ройтерс“ свързва увеличението ѝ с опасенията около раздробеното Национално събрание и трудностите пред приемането на бюджета за 2027 г. (Reuters via Boursorama).

Франция продължава да има достъп до пазарно финансиране. На 3 септември дълговата ѝ агенция пласира 13,5 млрд. евро в четири емисии, а заявките на инвеститорите надхвърлиха повече от два пъти предложеното количество (Zonebourse). Рефинансирането обаче вече струва повече, а ефектът се натрупва постепенно, защото държавите подновяват дълга си на части. Средният матуритет на френския дълг надхвърля осем години (AFT), поради което днешната по-висока доходност ще замества старите по-ниски лихви бавно, с настъпването на падежа на отделните облигации.

Белгия показва как се натрупва тази сметка. Нейната дългова агенция изчислява, че трайно увеличение на доходността със 100 базисни пункта би добавило около 178 млн. евро към разходите за лихви през 2026 г. До 2031 г. годишният ефект би достигнал 3,9 млрд. евро (The Brussels Times). Малките увеличения през всяка отделна година се наслагват.

Кой печели и кой губи

По-високата доходност е добра новина за спестителите и за купувачите на новоемитирани облигации. Лихвите по банковите депозити обаче почти не я последваха. През юли овърнайт депозитите в еврозоната все още носеха едва 0,28 % (ECB). Разликата остава в банките.

Новите кредитополучатели са от губещата страна. В Нидерландия лихвите по ипотечните кредити с десетгодишен фиксиран период се повишиха с 14 базисни пункта за четири седмици и достигнаха 4,22 % към 13 септември (Van Bruggen). Цената на ипотеките зависи от комбинация от лихвите по суаповете, разходите за банково финансиране и очакваната политика на ЕЦБ, а не само от доходността по държавния дълг. Посоката обаче е ясна: заемите поскъпват. Домакинствата с действащи кредити при фиксирана лихва остават защитени до следващото ѝ договаряне.

Европа плаща цената на по-високата инфлация и по-строгата парична политика. Франция поема и допълнителна премия заради политическата несигурност. Наличните данни за спредовете не показват по-широко раздалечаване на условията за финансиране в еврозоната. Дали френската надбавка ще остане овладяна, зависи от гласуването на бюджета за 2027 г. в Националното събрание.