Френската облигационна премия е най-висока от 2012 г.

Доходността по десетгодишните държавни облигации на Испания — годишната възвръщаемост, която инвеститорите искат, за да финансират страната за десет години — премина 4 % на 14 септември. Това обаче не е нов праг: испанската доходност го надхвърли още през октомври 2023 г. По-същественото е, че сега тя достигна най-високото си равнище от декември 2013 г. (Europa Press). Движението не беше ограничено до Испания. Доходността по дълга на Германия, Франция и Италия също се изкачи до многогодишни върхове през същата седмица (El Mundo). Инвеститорите преоцениха държавните облигации в цялата еврозона, но натискът върху Франция беше най-силен.

Защо всички доходности тръгнаха нагоре едновременно

Съвпаднаха два фактора. Цената на петрола рязко се повиши, а сортът „Брент“ доближи 108 долара за барел на фона на ескалацията в Близкия изток (SIC Notícias). Ефектът върху инфлацията беше пряк: общата инфлация в еврозоната се ускори от 2,9 % на 3,3 % през август, почти изцяло заради поскъпването на енергията с 14,3 % спрямо година по-рано. Базисната инфлация, която изключва енергията и храните, дори леко се понижи до 2,4 % (ЕЦБ). Следователно ускорението през август идва основно от външен енергиен натиск, а не от прекомерно вътрешно потребление.

След това Европейската централна банка, която вече определя лихвените условия и за България, повиши лихвите. На 10 септември Управителният съвет увеличи основните лихвени проценти с 0,25 процентни пункта, с което лихвата по депозитното улеснение — доходността, която банките получават за средствата си овърнайт в ЕЦБ и ориентир за останалите разходи по финансиране — достигна 2,50 % (ЕЦБ, Бундесбанк). Председателят Кристин Лагард обясни, че разпространяването на по-високите енергийни разходи към заплатите и цените на услугите би нанесло повече щети от ранната намеса. Самото решение беше очаквано и доходността по двегодишните германски облигации почти не се промени (Ройтерс чрез MarketScreener). Очакванията за последващи увеличения обаче повишиха дългосрочната цена на финансиране за всички големи държави в еврозоната.

Една разпродажба, различна степен на натиск

Между 9 и 14 септември доходността по водещите германски облигации нарасна с около 15 базисни пункта — стотни от процентния пункт — до приблизително 3,54 %. Испанската се повиши с около 19 базисни пункта до 4,02 % (Europa Press, QuiFinanza). Така спредът, тоест разликата между цената, на която Испания и Германия заемат средства, се разшири само с около 4 базисни пункта до приблизително 48 базисни пункта. По-голямата част от испанското движение следваше общото поскъпване на финансирането, видимо и при германския дълг.

При Франция картината беше различна. Доходността доближи 4,5 %, а разликата спрямо германските облигации достигна приблизително 96 базисни пункта — най-високото равнище от 2012 г. (Франс прес чрез Zonebourse). Както писахме миналата седмица, този спред се превърна в текущ измерител на доверието към френските публични финанси (To Brief).

Разширяването му отразява опасенията за бюджета. Европейската комисия очаква Франция да отчете дефицит от 5,1 % от БВП през 2026 г., а държавният ѝ дълг да надхвърли 120 % от БВП (Европейска комисия). За сравнение, Испания очаква растеж от близо 2,4 % и дефицит около 3 % (Европейска комисия). Франция трябва да заема значителни средства при слаб растеж и инвеститорите вече включват този риск в цената на дълга ѝ.

Кой поема разхода

Държавите не започват веднага да плащат 4 % върху целия си дълг. Вече емитираните облигации с фиксирана лихва запазват първоначалните си условия. По-високите пазарни лихви навлизат постепенно в бюджетите, когато старите облигации падежират и правителствата ги заменят с нови при текущата цена на финансиране. Парламентарната бюджетна служба на Италия очаква разходите за лихви да се увеличат от около 4,1 % от БВП през 2026 г. до 4,5 % през 2029 г. (Парламентарна бюджетна служба на Италия). Натискът се натрупва бавно, но за страна като Франция, където новото финансиране е голямо спрямо БВП, допълнителният разход става все по-труден за пренебрегване.

Прогнозите на ЕЦБ все още сочат забавяне на инфлацията до 2,1 % през 2028 г. (ЕЦБ). Ако прогнозата се изпълни, септемврийското увеличение на лихвите ще изглежда като превантивна мярка срещу спирала между заплати и цени. Ако петролът остане скъп и инфлацията при услугите се ускори, нови увеличения ще оскъпят заемите и рефинансирането най-силно за държавите с най-ограничено бюджетно пространство. Преминаването на испанската доходност над 4 % привлече вниманието, но увеличаващата се френска рискова премия спрямо Германия е по-ясният сигнал за опасност.