Франция пласира €12 млрд. дълг при по-висока доходност

На 1 октомври френската агенция за управление на държавния дълг пласира целия предложен обем дългосрочни облигации: 11 млрд. 999 млн. евро. Заявките достигнаха 27 млрд. 487 млн. евро (ABC Bourse, таблицата на Reuters от търга). Инвеститорите продължават да купуват френски дълг, но искат по-висока доходност. За облигация с падеж през ноември 2036 г. те поискаха 4,93 %, при 4,23 % на предишното пласиране на същата емисия, на 3 септември (таблицата на Reuters от търга).

Доходността е годишната възвръщаемост, която купувачът получава за цената, платена за облигацията. Купонът, тоест фиксираната лихва, която Франция обещава да изплаща всяка година, не се е променил. Инвеститорите просто са платили по-малко за всяка облигация, което повишава тяхната доходност и цената на финансирането за Франция.

Финансовият министър Ролан Лескюр представи продажбата като доказателство, че инвеститорите продължават да имат доверие на Франция. Стратег от Natixis Investment Managers е посочил пред Le Monde, че заявките за над два пъти повече облигации от предложеното количество са в долната част на обичайния диапазон (Le Monde). Продажбата показва по-ограничен факт: Франция е намерила купувачи в този ден, но при по-висока цена.

Защо разликата с Германия се увеличи

Същият натиск се видя и при облигациите, които вече се търгуват на пазара. На 1 октомври доходността по френските десетгодишни книжа се доближи до 5 % (La Tribune). На следващия ден разликата между лихвите, които Франция и Германия плащат по десетгодишния си дълг, надхвърли 150 базисни пункта, или 1,5 процентни пункта. Това е най-голямото разминаване от края на 2011 г. насам (Reuters).

Част от движението се дължи и на Германия. Цените на германските облигации се повишиха въпреки общата пазарна тенденция, тъй като инвеститорите потърсиха по-сигурно място за парите си (dpa-AFX). Когато цената на облигациите расте, доходността им спада. Затова по-голямата разлика отразява както търсенето на германски книжа, така и опасенията около Франция. В предишен материал проследихме как разпродажбата се разпространи на различни пазари (To Brief).

Как по-високите лихви се отразяват на бюджета

По-голямата част от френския дълг е с фиксиран купон, затова нарастващата доходност не променя условията по вече продадените облигации. Всяка нова облигация обаче се пласира на цената от деня на търга. Общият разход расте, когато старите книжа падежират и се заменят с нов дълг при текущите лихви. През 2027 г. падежират около 197,4 млрд. евро (AFT).

Затова продължителното покачване на лихвите увеличава разходите с всяка следваща година. Анализ на френския Сенат за подобен сценарий показва, че допълнителните разходи за лихви нарастват с рефинансирането на все повече дълг (френски Сенат). Числата зависят от размера на увеличението, заложен в анализа, и не са прогноза за движението на лихвите през тази седмица.

Лихвените разходи вече са значителни и без ново увеличение. Правителството очаква те да нараснат от 79,2 млрд. евро през 2026 г. до 91,2 млрд. евро през 2027 г. (френското правителство). Прогнозата се основава на допусканията на правителството. Тазседмичният търг не е причина за нея.

Купувачите на новите облигации са очевидните печеливши: ако Франция продължи да плаща, те ще получават по-висока доходност в продължение на години. Разходът остава за бюджета. Премиерът Себастиен Лекорню цели да свие дефицита, тоест годишната разлика между разходите и приходите, от 5,4 % от БВП на 5,0 % през 2027 г., докато държавният дълг продължава да нараства до около 121,7 % от БВП (бюджетни документи).

Държавните служители и повечето пенсионери биха понесли част от тази тежест чрез замразяване на заплатите и пенсиите, наред с нови данъци (Reuters). Независимият фискален надзорен орган на Франция определи правителствената прогноза за растеж от около 1,0 % като оптимистична, а целта за дефицита — като минимална (Le Monde). По-големият дефицит означава, че Франция ще трябва да продаде повече облигации при новата цена.

Франция не изпитва недостиг на желаещи да ѝ заемат пари. Ако доходността остане близо до нивата от тази седмица, всяко рефинансиране ще фиксира по-висока лихва за години напред, а сметката за лихви ще расте с падежа на всяка следваща облигация. Колко ще нарасне тя зависи от лихвите, когато падежират тези 197,4 млрд. евро. Тогава правителството на Лекорню и разделеният парламент, който трябва да приеме бюджета, ще трябва да изберат как да покрият разхода: с по-дълбоко замразяване на заплатите и пенсиите, с повече данъци или с нови заеми при по-висока цена.