Франция пласира облигации при 4.93%

На търг на 1 октомври инвеститорите поискаха доходност от 4,93 % по френска облигация с падеж през ноември 2036 г. При предишната продажба на същата емисия, на 3 септември, доходността беше 4,23 % (таблица на Ройтерс). Франция продаде цялото предложено количество. В същия ден правителството представи бюджет, който предвижда замразяване на заплатите в публичния сектор и на повечето пенсии.

Агенцията по управлението на дълга набра общо 11,999 млрд. евро, а заявките надхвърлиха предлаганото количество (таблица на Ройтерс, „Монд“). Купувачи имаше, но Франция трябваше да предложи по-висока доходност.

Как по-високата доходност оскъпява дълга

Държавната облигация е заем, който инвеститорът отпуска на държавата срещу предварително определени плащания. Когато инвеститорите продават вече емитирани облигации, цената им пада, а доходността за новия купувач се покачва. Доходността е текущата цена на заемането (Европейската централна банка (ЕЦБ)).

Тази цена важи за новите заеми. Вече емитираните от Франция облигации продължават да носят договорените плащания. По-високата лихва влиза в бюджета, когато държавата емитира нов дълг, за да погаси облигации с настъпил падеж. Затова разходите се увеличават постепенно с всяка нова емисия и всяко рефинансиране.

Според прогнозата на правителството годишните разходи за лихви ще нараснат от 79,2 млрд. евро през 2026 г. на 91,2 млрд. евро през 2027 г. (френското правителство). Един търг не определя тази сума, която обхваща всички заеми и рефинансирания за цялата година. Той показва цената, при която това рефинансиране става в момента.

Глобалната разпродажба и допълнителната надбавка за Франция

Франция не беше единствената страна под натиск. Доходността по 10-годишните американски облигации достигна за кратко около 5,34 % на 1 октомври — най-високото равнище от 2002 г. насам. Ройтерс свърза разпродажбите на облигации по света с високата задлъжнялост на правителствата и вълната от нови емисии (обяснение на Ройтерс). Същият натиск вече беше повишил разходите за заемане на Белгия и Португалия няколко дни по-рано (To Brief).

В пазарна справка на Лондонската фондова борса груп от същия ден доходността по 10-годишните френски облигации беше 4,9501 %, при 3,6179 % за германските. Разликата от около 133 базисни пункта (1,33 процентни пункта) беше и над италианската доходност от 4,7171 % (Си Ен Би Си). Тази разлика спрямо Германия, наричана спред, служи като обичаен ориентир колко по-скъпо се финансира една държава спрямо основния кредитополучател в еврозоната.

Спредът обаче трябва да се тълкува внимателно. Той се разширява както когато доходността на френските облигации се покачва, така и когато германската спада. В този ден германските облигации поскъпнаха въпреки общата пазарна тенденция, защото инвеститорите ги купуваха като сигурно убежище (дпа-АФХ). Справката показва, че в този момент Франция е плащала по-висока доходност от Германия и Италия. Тя не показва каква част от дневното покачване се дължи само на френски фактори.

Кой плаща за по-скъпото финансиране

Финансовият министър Ролан Лескюр определи позицията на Франция на пазарите като стабилна (изявление на Лескюр). Търгът подкрепя тази оценка в тесен смисъл: страната продаде цялото предложено количество, а заявките надхвърлиха наличните облигации. Високите разходи за лихви обаче се конкурират с останалите бюджетни разходи в страна, чийто дълг според правителствената прогноза ще достигне 121,7 % от БВП през 2027 г. (стойността на всичко произведено от икономиката за една година) (Франс прес).

Проектобюджетът цели да намали дефицита — разликата между годишните разходи и приходите на държавата — от очакваните 5,4 % от БВП през 2026 г. до 5 % през 2027 г. Част от икономиите трябва да дойдат от замразяване на заплатите в публичния сектор и на повечето пенсии (бюджетен материал на Ройтерс). Според Франс прес приносът на пенсионерите се оценява на 5,5 млрд. евро (Франс прес). Според Франс 24 независимият Висш съвет за публичните финанси на Франция е определил планираното намаление като ограничено спрямо усилията, нужни за стабилизиране на дълга (Франс 24).

Ползата от по-високата доходност е за тези, които отпускат заеми сега. Новите купувачи си осигуряват по-висока възвръщаемост, докато пазарната стойност на облигациите за досегашните им притежатели е спаднала.

Търгът на 1 октомври установи по-висока цена за новото финансиране на Франция. Тя ще се пренесе постепенно в разходите за лихви с всяка нова емисия и всяко рефинансиране. В същия ден представеният бюджет възложи тежестта на ограниченията върху държавните служители и пенсионерите, макар според фискалния надзорник мерките да са твърде скромни, за да стабилизират дълга.