Ирландия пази земеделието при съкращение от 141 млрд. евро

Спорът за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. е и спор кои разходи ще останат защитени, ако общият му размер намалее. Ирландия предложи съкращение от 141 млрд. евро, или около 8 %, спрямо плана на Европейската комисия, като остави земеделските субсидии и регионалната помощ почти непокътнати (документ за преговорите на Съвета). По-малко ще получат научните изследвания, отбраната и външната политика. Правителствата, които искат по-малък бюджет, вече трябва да посочат откъде ще дойдат много по-дълбоките икономии, за които настояват.

Сумата от 141 млрд. евро е изчислена по цени от 2025 г., без да се отчита инфлацията. Съобщенията за съкращение от 159 млрд. евро описват същия проект, но по текущи цени, които включват прогнозната инфлация (Reuters). Ирландия е изготвила текста, защото през това полугодие председателства Съвета на ЕС. Председателството се сменя между държавите членки, а страната, която го поема, ръководи преговорите между правителствата.

Какво защитава Ирландия и какво съкращава

Проектът е „рамка за преговори“ — компромисен текст на председателството, който не обвързва правителствата. Той запазва минималния гарантиран размер на подкрепата за доходите на земеделските стопани — 261,013 млрд. евро, почти без промяна. Увеличава и общ бюджетен ред, който обединява средствата за сближаване — фондове на ЕС за по-бедните региони — с други програми, до 410,080 млрд. евро (рамката на Съвета).

Икономиите идват от други пера. Спрямо плана на Комисията средствата за научни изследвания, индустриална конкурентоспособност и сигурност намаляват с 66,605 млрд. евро. Външната политика губи 33,064 млрд. евро, включително подкрепата за държавите, които искат да се присъединят към ЕС, и за източноевропейските съседи (New Union Post).

Ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн определи текста като компромис, който трябва да придвижи преговорите (RTÉ). Предложението дава нещо на всяка от страните: правителствата, които настояват за бюджетни ограничения, получават по-нисък общ размер, а зависимите от земеделските и регионалните средства запазват финансирането си.

Тази втора група е голяма. На 2 октомври 17 лидери, сред които италианската премиерка Джорджа Мелони и румънският президент Никушор Дан, поискаха земеделското и кохезионното финансиране да бъде запазено (правителството на Словения), както съобщихме и тогава (To Brief).

Защо бюджетните ястреби остават недоволни

Шест държави внасят повече в бюджета на ЕС, отколкото получават: Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия и Швеция. През август те поискаха съкращения от „няколкостотин милиарда“ евро във всички области на разходите (съвместна декларация). Предложеното от Ирландия е далеч под тази сума. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че предложеният размер не е основа за споразумение (Tagesschau).

Финландия показва къде тази позиция среща трудност. Премиерът Петери Орпо определи икономиите като недостатъчни, а после възрази, че твърде голяма част от тях пада върху отбраната, научните изследвания и новите технологии (STT/Suomenmaa). В проект, който запазва средствата за земеделие и региони, той настоява бюджетът да бъде по-малък и същевременно тези области да бъдат защитени.

Европейският парламент възразява по обратната причина. Водещите му преговарящи по бюджета Зигфрид Мурешан и Карла Тавареш отхвърлиха проекта на 10 октомври. Според тях съкращенията за конкурентоспособност и външна политика отслабват способността на Европа да инвестира, да подкрепя партньори и да реагира на кризи (Европейски парламент).

Кой може да блокира бюджета

За седемгодишния бюджет е нужно единодушното одобрение на всичките 27 правителства. Преди това Европейският парламент трябва да даде съгласието си с мнозинство от своите членове (член 312). Така всяко правителство поотделно може да наложи вето. Парламентът може да откаже съгласие, но не и да пренапише рамката: той може само да приеме или отхвърли договореното от правителствата. Лидерите ще обсъдят текста на срещата си на 15–16 октомври (дневен ред на Европейския съвет).

Шестте държави, които внасят повече, отколкото получават, искат много по-дълбоки съкращения от предложените от Ирландия. Проектът показва колко трудно е те да се постигнат, ако земеделските и регионалните разходи останат защитени: тогава икономиите падат върху научните изследвания, сигурността и външната политика — области, които самите шест държави смятат за важни за Европа. Те още не са публикували подробна алтернатива, затова не е ясно откъде биха дошли допълнителните милиарди. Докато Берлин, Хага и партньорите им не предложат такава, ирландският текст остава единственият разработен вариант на компромиса.