Кремъл охлажда надеждите за въздушно примирие

Кремъл определи в събота като „прибързани“ съобщенията за възможно въздушно примирие между САЩ и Украйна, но същевременно заяви, че Русия остава отворена към „нови идеи“ (n-tv). През същата седмица словашки източници съобщиха, че Москва обещавала да воюва до „пълна победа“ (Aktuality). Двете позиции не си противоречат, ако се четат внимателно: Русия може да продължи войната, докато оставя идеята за примирие във въздуха да циркулира неясно из европейските столици. Неспецифицирано въздушно примирие дава на Москва пространство да разделя съюзниците, преди да се наложи да приеме, отхвърли или наруши нещо конкретно.

Вашингтон и Киев са се съгласували около предложение за ограничено спиране на въздушните атаки, докато бойните действия на земята продължават (Kyiv Independent). Москва не е получила официално предложение. Тя изчаква. В Европа обаче правителствата вече се разделят по въпроса какво означава това изчакване. Франция и Германия приемат евентуално „замразяване на небето“ като аргумент за ускоряване на оръжейното производство. Словакия го използва като основание за дистанциране. Москва не трябва да подписва нищо. Самата неяснота разширява вече съществуващите пукнатини.

Формула без съдържание

„Въздушно примирие“ няма установено правно значение. Чешки медии го формулират ясно: подобна договореност би спряла атаките от въздуха, но би оставила непокътнати сухопътните боеве, артилерията и саботажите (iROZHLAS). Киев вече е предлагал „тишина в небето“, за да отдели въздушното въздържане от войната на земята (President of Ukraine). В сегашните предложения обаче не е уточнено кои оръжия попадат в обхвата, дали енергийната инфраструктура и черноморските пристанища са защитени, нито какво следва, когато едната страна обяви нарушение.

Проблемът с проверката е съвсем конкретен. Няма международен орган, който да патрулира украинското въздушно пространство. Ако ракета удари електроцентрала, някой трябва да установи чия е била и какви последици следват. Това би зависело от национални радарни системи и сателитно разузнаване, а реакцията ще се решава политически, не чрез автоматичен механизъм за прилагане (2eu.brussels). В този вакуум всяка столица може да влага собствен прочит.

Западните столици се готвят за провал, не за мир

Франция гледа на небето като на военно-индустриален проблем. Съвместната декларация на Елисейския дворец с Украйна от 14 юли предвижда 16 изтребителя „Рафал“ и френско-италиански системи за противовъздушна отбрана, като определя въздушния и противоракетния капацитет като „първата гаранция за сигурност“ (Élysée, Reuters). Германия придвижва деветстранна антибалистична програма, която да намали зависимостта от американски прехващачи (Defense News). Полша предложи тристранно производство на ракети „Пейтриът“ със САЩ и Украйна, като заводът да бъде близо до театъра, който обслужва (Defence24). И трите столици изхождат от една и съща презумпция: прекъсване на въздушните удари, което се срутва, е по-опасно от липсата на такова, затова се строи капацитет така, сякаш то ще се провали.

Румъния показва физическата цена на проблема. Както писахме миналата седмица, румънски Ф-16 свалиха дронове, навлезли в националното въздушно пространство в два последователни дни край дунавския коридор (To Brief, SpotMedia). Спиране на руските удари по Южна Украйна би намалило пряко траекториите, които задействат румънските тревоги. Но откритостта на Москва вероятно има и по-просто обяснение: украинските удари по руски рафинерии носят разходи, които Кремъл иска да ограничи (Digi24). Това е сметка за лостове за натиск, не сигнал за мир.

Словакия показва пукнатината в съюза

Най-острият европейски риск се вижда в Братислава. Премиерът Роберт Фицо нарече „коалицията на желаещите“ — водената от Париж група, която координира оръжейни доставки, обучение и ангажименти за обществени поръчки за Украйна — „клуб на подпалвачи на война“ и отхвърли смъртоносната помощ (ta3). В същото време Словакия тихо се включи в същата коалиция на работно ниво, което бе потвърдено от френското посолство (Denník N). Не е ясно какво реално променя това участие: може да означава, че словашки представители присъстват на планиращи срещи, без да поемат ангажимент за техника. Но разминаването показва как езикът на примирието се превръща във вътрешнополитически инструмент. Фицо може да използва всяко предложение за въздушно примирие, за да спори срещу военни ангажименти, докато администрацията му сътрудничи зад кулисите.

Точно този механизъм Москва може да използва, без да подписва документ. Европейските правителства не са се договорили публично какво би обхванало едно въздушно примирие, кой би проверявал нарушенията и какво биха направили, когато Москва го тества. Това е въпрос към Макрон, Мерц, Туск и техните министри на отбраната. Засега никой не е дал отговор.