Дунав застрашава тока на Румъния

При Черна вода, в долното течение на Дунав в Румъния, реката носи около 1 600 куб. м в секунда — под 40 % от нормалния си юлски отток (Digi24, Bloomberg). За атомната централа това не е просто хидрологичен проблем. Реакторите произвеждат ток чрез топлина, но остатъчната топлина трябва да се отвежда с вода, изпомпвана през охладителните системи. Когато реката падне твърде ниско, помпите вече не могат да работят безопасно. Реакторите се спират, а от мрежата изчезва надеждна нисковъглеродна мощност — ток, който не зависи от вятъра или слънцето.

На 31 юли Румъния обяви национална енергийна тревога за август. Това е техническа мярка за енергийната система, а не извънредно положение по конституционен ред (Mediafax). Служебният премиер Илие Болоян предупреди, че сушата може да постави под риск около 20 % от националното производство на електроенергия (RRI, Agerpres). Най-слабите часове са между 20:00 и 23:00 ч., когато соларното производство намалява, а домакинствата още потребяват много ток.

Същият проблем по реката вече се разширява. Унгарската централа „Пакш“ е намалила производството си наполовина. Българската АЕЦ „Козлодуй“ е под специално наблюдение. Както писахме миналата седмица (To Brief), горещата вълна вече беше спряла първи блок на „Черна вода“. Оттогава кризата се задълбочи.

Потопени шлепове, за да бъде спасен реактор

Първи блок на „Черна вода“ беше изключен от мрежата на 28 юли. Министерството на енергетиката предупреди, че принудителната работа на охладителните помпи при толкова нисък отток крие риск от повреди, чиито ремонти може да продължат до една година (Agerpres). Втори блок премина извънредна нощна проверка на 30 юли и остана включен при строг мониторинг (Curs de Guvernare, Romania Insider).

За да задържи последния работещ реактор, Болоян отпусна 7 млн. леи от правителствения резерв за спешни дейности при речно разклонение нагоре по течението, които да насочат повече вода към водовземния басейн на централата. Обсъждано е и потапяне на метални шлепове, които да отклонят основното течение към централата (Adevarul, Digi24). Румъния на практика пренарежда участък от Дунав заради един ядрен реактор.

Една река, еднакъв натиск

Унгария е в по-тежка позиция. Водомерът при „Пакш“ отчете -122 см на 30 юли — рекордно ниско ниво (kormany.hu). До 31 юли един блок беше спрян, а друг работеше на половин мощност, оставяйки производството на около половината от капацитета на централата. Операторът МВМ предупреди, че пълно спиране може да стане неизбежно до дни (MVM Paks, HVG).

Българската АЕЦ „Козлодуй“, която също се охлажда с дунавска вода, продължаваше да работи, но беше активирала правилата за режим при твърде ниско ниво на реката. Енергийният министър Ива Петрова се свърза със Сърбия за управлението на оттока през комплекса „Железни врата“ нагоре по течението (24 Chasa). Отделно най-големият австрийски производител на водна енергия, „Фербунд“, съобщи, че сушата е свила производството му до 68 % от плана (Kleine Zeitung). Ниската вода отслабва едновременно ядрената и водната енергетика.

Кой плаща, когато евтиният ток изчезне

Когато ядрената мощност отпадне, тя се замества от по-скъпи източници. Румъния очакваше пиково търсене около 7 300 мегавата при едва 4 000–4 300 мегавата вътрешно производство и още вечерта вече внасяше около 1 700 мегавата, основно от България (Profit.ro, EUAlive). Румъния се обърна от износител във вносител на електроенергия.

Газовите централи и операторите на батерии печелят, защото продават в часовете на недостиг. Ядрените оператори губят приходи. Доставчиците с фиксирани цени за домакинствата трябва да купуват скъпо заместващо електричество на едро. Анализаторите на унгарското издание „Портфолио“ изчислиха, че замяната на производството от „Пакш“ чрез внос може да разшири търговския дефицит на Унгария — разликата между това, което страната плаща навън за енергия, и това, което печели от износ — с до 1 % от БВП (Portfolio). Болоян призова румънските домакинства да пускат перални машини и бойлери след 23:00 ч. (Mediafax).

Рискът не е непосредствен режим на тока. Проблемът е, че няколко държави губят евтина мощност едновременно и след това търсят помощ от съседи, които са изправени пред същата хидрологична криза. Прогнозите сочат нов спад на оттока към 1 500 куб. м/сек при „Черна вода“ и -130 см при „Пакш“ до 3 август (RRI, kormany.hu). Спешните шлепове и преместването на потреблението купуват дни, не седмици. Лятната суша вече може да извади надеждна нисковъглеродна мощност от няколко свързани електроенергийни пазара едновременно. Европейското планиране на мрежата още не е настигнало тази реалност.