НАТО осъди нарушенията, пилотите чакат правила

Северноатлантическият съвет, най-висшият политически орган на НАТО, се събра на 12 август и осъди Русия за нарушения на въздушното пространство над Полша и Румъния (Euractiv). Алиансът обаче не задейства член 4, клаузата от договора, която открива официални консултации, когато съюзник се чувства заплашен. Не беше обявено и ново разполагане на сили, нито промяна в правилата за прехват. Именно разминаването между политическата тревога и видимите военни действия е същината на случая.

Картата на правомощията обяснява защо. НАТО може да осъжда, да консултира и да разполага сили. Но пилотите и националните командири на противовъздушната отбрана решават дали да стрелят според националното право, освен ако няма обявена мисия на НАТО с предварително договорени правила за бойно използване. Тази разделителна линия минава през всеки от инцидентите през последния месец.

Какво премина границата

Румъния показва как изглежда проблемът във въздуха. На 24 юли румънски радари проследиха дрон, който навлизал към сушата откъм брега на делтата на Дунав. Два италиански изтребителя „Юрофайтър“ на мисия по въздушна полиция на НАТО и два румънски Ф-16 бяха вдигнати във въздуха. Целта беше унищожена край Падина в окръг Бузъу; според пилотите заплахата е била от типа „Шахед“/„Геран-2“ (Romania Insider). На следващия ден втори дрон беше свален край Сфънту Георге (Le Figaro).

Тогавашният изпълняващ длъжността министър на отбраната на Румъния Раду Мируца обясни ограничението: след като дадена цел бъде класифицирана като враждебна, поразяването е незабавно, но румънските сили не могат да стрелят по дрон, който все още се намира в украинското въздушно пространство (Digi24). Решаващите въпроси са скоростта на откриване, класификацията и географията. И трите се управляват от румънското право.

Случаят на Полша е различен. На 30 юли отломки паднаха край Тарнава-Колония в Люблинския регион. Прокуратурата идентифицира останките като руска крилата ракета Х-101 (Rzeczpospolita). Министърът на отбраната Владислав Косиняк-Камиш каза пред Сейма, че генерал Иренеуш Новак е имал правомощие да нареди сваляне, ако траекторията е заплашвала населени места (Polish Defence Ministry). Полша извика руския посланик и връчи протестна нота. Както писахме миналата седмица, Полша и балтийските държави вече затягаха охраната на критична инфраструктура заради опасения от руски операции под фалшив флаг.

Държавите на първа линия виждат сондиране. Доказателствата са нееднозначни.

Литовският министър на отбраната Робертас Каунас заяви, че разузнаването наблюдава руска подготовка за възможни провокации в Балтийския регион (LRT). Литовското военно разузнаване добави и конкретен риск: Русия можела да атакува цели в Балтика с дронове украинско производство, за да размие следата за това кой ги е изстрелял. Така НАТО би имало по-малко ясни доказателства за колективен отговор (15min). Литва вече разполага войници и кораби при терминала за втечнен природен газ в Клайпеда, подстанцията на връзката „ЛитПол линк“ и хидроакумулиращата централа „Круонис“ (Delfi).

Българският случай води към обратен извод. На 8 август дрон се взриви край Кардам, близо до компресорна станция по Трансбалканския газопровод. Според Министерството на отбраната обектът вероятно е бил примамка „Мая“, тип, широко използван от украинските сили, и няма данни за умишлено действие срещу България (Mediapool). България извика украинския посланик, а не руския. Джи Пи Ес модулът не е позволил възстановяване на маршрута (Euronews Bulgaria). Само този случай е достатъчен, за да отпадне общото твърдение, че всеки обект, преминал през въздушното пространство около НАТО, е умишлен руски тест.

Германия показва друга слабост: дори когато заплахата е близо до военната сфера, защитата срещу дронове в мирно време често започва от полицията. Берлин разширява звеното на Федералната полиция за противодействие на дронове до 300 специалисти в осем локации, но вътрешната роля на Бундесвера остава ограничена от конституцията (Bundesregierung, Tagesschau).

Цената на осъждането без механизъм

Моделът в тези инциденти е ясен. Румъния свали дронове по национална процедура. Полша задейства противовъздушната си отбрана под национално командване. Литва укрепва инфраструктура със свои войници и кораби. Всяка държава действа на собствено правно основание. Осъждането от НАТО призна проблема като проблем на алианса, но не създаде публично споделен механизъм за реакция.

Алиансът заяви, че „продължава да укрепва“ интегрираната си противовъздушна и противоракетна отбрана, тоест системата, която свързва сензори, самолети и средства за прехват между съюзниците. Тази формулировка описва текуща дейност, а не ново решение.

Повтарящите се осъждания без видими мерки на ниво алианс рискуват да покажат на Москва, че практичният праг на НАТО е по-висок от политическия му език. Защитимият извод не е, че Русия умишлено е тествала НАТО във всеки случай; българските данни опровергават такава теза. Изводът е, че повтарящите се нарушения на въздушното пространство, независимо дали са резултат от безразсъдство или сондиране, създават модел, при който държавите на източния фланг поемат оперативния риск, а алиансът отговаря с език на солидарност.

НАТО вече вдигна политическата тревога. Все още не е показало общите правила, които биха направили противовъздушната отбрана на източния фланг предвидима: единни стандарти кога пилотите могат да откриват огън, споделени сензори, които работят през граници, и правомощия, които не започват отначало при всяка национална линия.