Пентагонът даде срок на Европа

Шест месеца. Толкова време си дава Пентагонът, за да реши кои американски военни функции в Европа остават и кои могат да бъдат изтеглени. Министърът на отбраната Пийт Хегсет каза пред министрите от НАТО през юни, че някои съюзници нямало да издържат прегледа, а други щели да го преминат „с отличен“ (Старс енд Страйпс, Юронюз). Залогът не е просто броят на войниците. Ако Вашингтон извади от Европа командните, разузнавателните, въздушно-дозареждащите и ядрените функции, върху които на практика работи НАТО, преди европейците да са изградили свои заместители, възпирането отслабва, без никой формално да нарушава член 5 — клаузата за взаимна отбрана на Алианса.

Какво осигурява Вашингтон и какво ще измерва прегледът

Елбридж Колби, водещият стратег в Пентагона, нарича промяната „НАТО 3.0“: Европа поема конвенционалната отбрана, а САЩ запазват ядрения чадър и насочват повече сили към Тихия океан (Вашингтон Таймс, Ар Еф И). Казано по-просто, Вашингтон иска европейските правителства да защитават собствената си територия със собствени командни системи, и то по график, който Европа не е избирала.

Прегледът няма да брои само войници. Той ще оценява дали съюзниците дават бърз достъп до бази и права за прелитане при операции. Забавено разрешение от една столица може да направи план на НАТО много по-труден за изпълнение в криза.

Най-важни са функциите, които САЩ осигуряват. Американската армия поддържа оперативната система на НАТО: командната структура, която координира сили през граници; разузнаването, което открива заплахи; самолетите цистерни, които държат изтребителите във въздуха; стратегическия въздушен транспорт за тежка техника; и схемите за ядрено споделяне, върху които стъпва възпирането. Ген. Алексъс Гринкевич командва едновременно военните операции на НАТО в Европа и Европейското командване на САЩ (Еър енд Спейс Форсис Магазин). Планирането в НАТО все още минава през американски канали.

Съюзниците обновяват тръбите, не системата

Европа започна да строи физическата инфраструктура. Страните от НАТО одобриха план за 27 млрд. евро за снабдяване с гориво, който премества логистичния капацитет на изток (НАТО). Полша свързва радари и ракетни батареи в единна мрежа за противовъздушна отбрана, така че операторите да следят заплахи и да изстрелват прехващачи от един екран (Арми Рекогнишън). Както To Brief съобщи, германска бойна група наскоро тества придвижване на тежка бронетехника за една нощ през Полша към Литва и показа къде има триене — при граничните разрешения и капацитета на пътищата. От литовската част на Сувалкския коридор (15мин) до логистичните бази в Гърция (посолството на САЩ в Гърция) подобни подобрения текат по целия източен фланг.

Това обаче не заменя оперативната система. Общият европейски флот за дозареждане във въздуха в крайна сметка ще достигне около дузина самолети цистерни. Гринкевич вече е казвал, че това не е достатъчно за поддържане на война (Еър енд Спейс Форсис Магазин). Институтът на ЕС за изследвания на сигурността описва европейските способности за противовъздушна отбрана и наблюдение като ограничени, включително заради скоростта, с която могат да се произвеждат и трупат прехващачи (ИИСЕС). Най-трудната празнина е ядреното споделяне: Франция отвори разговор за ролята на своя ядрен арсенал в европейската сигурност, но не предлага финансиран заместител на архитектурата, свързана със САЩ (ИФРИ). Германия купи Ф-35 за своята мисия по ядрено споделяне, което затвърждава, а не заменя зависимостта от американски системи (Симпъл Флайинг).

Моделът се повтаря във всяка държава по фланга. Полша може да приема и придвижва сили, но не може да замени командната структура, която ги координира. Литва може да приеме германска бригада, но възпиращата ѝ стойност зависи от въздушното прикритие и каналите за подкрепления, които още не работят в нужния мащаб. Румъния може да защитава фиксирани обекти като противоракетната база „Иджис Ашор“ на НАТО, но все още не може сама да командва регионално отбранително усилие.

Часовникът вече върви

Пентагонът вече е изтеглил 5 000 войници от Германия, включително подразделение за далекобойни удари, което е трябвало да бъде разположено там, според Старс енд Страйпс. Колби казва, че прегледът ще направи НАТО „по-силна и по-устойчива“. Данните от самите европейски отбранителни институции сочат друго: континентът може да лее бетон и да полага горивопроводи по-бързо, отколкото може да изгради командната, разузнавателната и ядрената архитектура, която трябва да работи през тях.

Шестмесечният срок на Пентагона съвпада с период, който европейските военни плановици описват като близка уязвимост. Европа обновява инфраструктурата. Оперативната система остава американска. Колби и Хегсет трябва да отговорят на въпроса, който собственият им преглед поставя: какво се случва в празнината между графика, който Вашингтон задава, и графика, по който Европа реално може да изпълни задачата?