Румъния губи 770 млн. евро от ЕС

Румънското правителство се отказа да прокара реформата на заплатите в публичния сектор преди крайния срок на ЕС на 31 август. На 26 август президентът Никушор Дан обяви, че управляващите партии не са постигнали съгласие и заедно са приели загубата на около 770 млн. евро безвъзмездно финансиране по плана за възстановяване (Digi24, Spotmedia).

Брюксел обаче още не е орязал формално средствата. Механизмът за възстановяване и устойчивост, постпандемичният фонд на ЕС, който плаща на държавите срещу изпълнени реформи, работи по фиксирана процедура: Румъния подава искане за плащане, Комисията проверява дали реформата е изпълнена и едва след това намалява сумата, свързана с неизпълнен етап (EUR-Lex). В края на август говорител на Комисията заяви, че румънските закони ще бъдат оценявани през това искане за плащане, а не предварително по проектозакони (European Commission audiovisual, Euronews).

Затова загубата вече е политически приета, но юридически още не е приключила, както писахме при провала на преговорите (To Brief). Проблемът е, че времето за промяна на изхода изтече.

Крайният срок затваря аварийния изход

Румъния и преди е успявала да върне част от застрашени средства. При третото искане за плащане 350,7 млн. евро бяха възстановени след корекции, докато 458,7 млн. евро бяха окончателно загубени заради неизпълнени етапи (Agerpres, Radio Romania International). Тогава календарът все още позволяваше поправки.

Сега сроковете са много по-тесни. Реформите трябваше да бъдат завършени до 31 август. Окончателните искания за плащане следват през септември. ЕС трябва да приключи всички плащания до декември (Commission closure guidelines, European Parliament EPRS). Закон, който не е приет до крайния срок, не може да бъде оценен навреме. Прозорецът за корекции, който спаси част от третото искане, вече го няма.

Реален проблем, облечен като етап

Реформата на заплатите не беше бюрократична отметка. Заплащането в румънския публичен сектор е съшито от основни заплати, секторни добавки, наричани спорури, и институционални изключения, които водят до много различно заплащане за сходна работа (Economedia, Factual.ro). Добавките без таван позволяват на министерствата на практика да увеличават възнагражденията извън официалната скала, което прави общите разходи за заплати трудно предвидими.

Реформата трябваше да въведе единна национална скала на заплащане с таван на бонусите, посочван около 20 % от основната заплата. Брюксел настояваше за това, защото единната система би направила по-лесен контрола върху дела на публичните заплати в икономиката, тоест съотношението между разходите за персонал и БВП. Според Romania Insider и Nexa News Румъния се е ангажирала да намали това съотношение с поне 1,5 процентни пункта до 2031 г. (Romania Insider, Nexa News).

Преговорите се сринаха върху въпроса кой поема цената. Последователните проекти увеличиха разхода от първоначални 8 млрд. леи към 12 млрд. леи. Комисията поиска от Букурещ да посочи постоянни икономии, които да покрият всяко харчене над договорената рамка (Digi24). Синдикатите отхвърлиха по-ниската референтна стойност. Президентът Дан каза, че законът е бил технически почти готов, но оставащият спор е политически: как да се разпредели фондът за заплати между професионалните категории (Gandul).

Загубата е управляема. Моментът е лош.

Даниел Дъяну, председател на Фискалния съвет на Румъния, независим орган за наблюдение на публичните финанси, заяви, че 770-те млн. евро са били отчетени в бюджетното планиране. Липсата им сама по себе си няма да провали изпълнението на бюджета за 2026 г. По-голямото му притеснение е, че законът за заплатите все пак трябва да бъде приет за 2027 г., защото целта му е да направи разходите за възнаграждения предвидими, а не да изпълни еднократна цел (Stiripesurse).

Контекстът прави загубата по-болезнена. Публичният дълг на Румъния достигна 60,1 % от БВП в края на първото тримесечие на 2026 г., което задейства вътрешни фискални правила за замразяване на увеличенията на разходите за персонал и социални плащания (Agerpres). „Фич“ държи рейтинга на страната на BBB- с негативна перспектива, една степен над спекулативния клас, заради високите дефицити и слабата фискална видимост (Fitch Ratings, Romania Insider).

Инвестиционният бюджет на Румъния зависи силно от европейски средства. Според прочита на Friendship Bridge на данни на финансовото министерство над 70 % от публичните инвестиции през първата половина на 2026 г. са били финансирани чрез безвъзмездни средства от ЕС и заемния компонент на Националния план за възстановяване и устойчивост (Friendship Bridge). Загубените грантове означават повече вътрешно финансиране чрез дълг. По-слабата фискална репутация повишава цената, която инвеститорите искат, за да отпускат заеми. Двата натиска вече действат в една посока.

Проблемът на Румъния е по-труден за решаване от повечето късни спорове около Механизма за възстановяване и устойчивост. България прекъсна парламентарната си ваканция, за да приеме промени в държавната служба преди същия краен срок (24 Chasa). Италия мина през шест ревизии на плана и пренареждане на проекти (Openpolis). Забавена магистрала може да бъде извадена от плана. Постоянна реформа на заплащането или се приема, или не.

Партиите избегнаха болезнено гласуване. Служителите в публичния сектор засега запазват системата от добавки. Ако липсващите безвъзмездни средства бъдат заместени, данъкоплатците ще платят чрез нов дълг. Ако не бъдат заместени, част от инвестициите ще чакат.