Румъния свали два дрона; корабите чакат

На 17 октомври румънски F-16 свалиха над Черно море два реактивни ударни дрона. Първият падна в 18:01, две минути след като навлезе във въздушното пространство на Румъния (MApN). Румъния можеше да действа самостоятелно, защото дроновете бяха навлезли в нейното небе. Защитата на търговските кораби по-далеч от брега, където плавателни съдове бяха поразени по-рано тази седмица, зависи от решение, което съюзниците ѝ още не са взели.

Засечени предварително, свалени след навлизането

Според румънското министерство на отбраната радарите са проследили група въздушни обекти на около 120 км източно от украинския Змийски остров, насочена на югозапад. Два F-16 изпълнявали дежурство по охрана на въздушното пространство — постоянен патрул, който в мирно време пази националното небе. Изтребителите излетели в 17:43 и вече били във въздуха, когато първият дрон навлязъл в страната (Kyiv Independent).

Вторият дрон бил унищожен в 18:05, съобщило министерството (MApN). В последващо съобщение двата били определени като ударни дронове от семейството Geran (MApN) — тип, който Русия използва срещу Украйна. Видът на дрона сам по себе си не показва кой го е изстрелял. Румъния не е посочила нито място на изстрелване, нито предполагаема цел.

Границата е важна, защото по Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) Румъния контролира въздушното пространство над териториалното си море — морската ивица непосредствено край брега. Пилотите стреляли над вода, но защитавали националната територия. Последователността е ясна: радарите засекли дроновете, изтребителите били във въздуха, а пилотите открили огън едва след навлизането им.

Корабите отвъд границата

Търговските кораби, атакувани тази седмица, се намирали извън тази зона. Те били в изключителните икономически зони на Румъния и България — морски пространства, в които крайбрежната държава контролира риболова и ресурсите на морското дъно, но не и въздушното пространство. Румънски пилот има ясни правомощия да действа срещу дрон над териториалното море. По-навътре в морето корабите нямат същата гаранция.

Министерството не е казало, че петъчните дронове са се насочвали към кораби, а публикуваната досега информация не ги свързва с по-ранните удари. Тези атаки засега не са приписани публично на конкретна страна (To Brief). Президентът Никушор Дан потвърди, че става дума за удари с дронове, но не обвини Русия, въпреки че анонимен военен източник от НАТО го направи (Reuters). На 15 октомври Франция заяви, че засега не е посочила извършител и изчаква резултатите от разследванията (френското външно министерство).

Досегашната реакция на съюзниците се свежда до декларации и обмен на информация. На 16 октомври European Council — форумът, в който държавните и правителствените ръководители на ЕС определят посоката на Съюза — осъди атаките и поиска безопасното корабоплаване да бъде възстановено, но не създаде ескортна мисия (European Council). NATO Shipping Centre разпространява предупреждения до екипажите на търговски кораби, но не ги охранява (NATO).

Правителствата засега не са посочили извършител и не са обявили ескорти. Публичната информация не показва първото да е причина за второто. Официалните лица не са дали обяснение нито за едното, нито за другото.

Кой решава оттук нататък

Министърката на външните работи Оана Цою заяви, че Румъния е поискала специално обсъждане на отбраната в Черно море в North Atlantic Council — органа, в който правителствата на НАТО вземат общи решения — на 20 октомври (Politico). Именно там може да бъде взето решение, за което на Букурещ не му стигат самостоятелни правомощия. Румъния може да вдигне изтребители над териториалното си море. Изпращането на военни кораби или самолети за защита на корабоплаването в открито море изисква съюзниците да предоставят сили и да приемат риска.

Събитията от петък са ясни: Румъния свали два дрона, след като те навлязоха във въздушното ѝ пространство, а радарите ги бяха засекли предварително. Екипажите в по-отдалечените води засега имат осъждането на атаките от лидерите на ЕС и информационния канал на НАТО. Нито едно правителство не е поело ангажимент за мисия, която да ги защитава. Министрите, които ще се срещнат на 20 октомври, ще решат дали това ще се промени.