Три танкера ударени, трафикът в Ормуз оредява

Съобщения за поразени от неидентифицирани снаряди три танкера във вторник, 29 септември, се появиха едва на следващата сутрин (gCaptain). През протока преминават нефт от Персийския залив и катарски газ, от които Европа зависи, а трафикът вече беше спаднал до малка част от нивата преди войната. Предупрежденията добавят риск към този маршрут. Те не посочват кой е стрелял и не показват нови разходи за Европа.

Какво установяват предупрежденията

Сигналите са издадени от UK Maritime Trade Operations (UKMTO), британска военноморска служба, която предупреждава търговските кораби за заплахи. В сряда тя ги публикува като известия с номера от 144-26 до 146-26 (UKMTO 144-26, UKMTO 146-26). Европейски медии съобщиха за тях часове по-късно (Le Figaro).

В едно от известията се описва удар по левия борд на танкер за суров петрол. В друго се съобщава за удар по кораб, който навлизал в Персийския залив.

Известията на UKMTO не съдържат оценка на щетите и не дават сведения за екипажите. Липсата на такава информация не означава, че няма пострадали — само че данните не са оповестени. UKMTO приема за достоверни съобщенията на самите кораби, че са били поразени, но не посочва използваното оръжие, мястото на изстрелване или извършителя.

Какво показват и какво не показват предишните удари

И двете страни във войната са атакували кораби в тези води. На 18 септември Иранската революционна гвардия (Revolutionary Guard) заяви, че е ударила танкера Trend, защото плавал без разрешение (AP). На 6 септември Reuters съобщи, че американските сили са нанесли удари по ирански танкери, докато са налагали блокада на иранските пристанища (Reuters).

Тези случаи показват, че протокът е зона на бойни действия, но не установяват кой е ударил трите кораба. За това са нужни веществени доказателства — например намерени отломки, радарни записи или проверки от държавите, под чието знаме плават корабите. Такива доказателства не са публикувани.

Преговорите между Вашингтон и Техеран, които биха могли да намалят натиска върху морския път, не са довели до споразумение (To Brief).

Къде се проявява уязвимостта на Европа

Кораби продължават да преминават през протока, но броят им е малък. Данни на Windward за движението на корабите, цитирани от Argus, отчитат 17 преминавания в деня на ударите при около 135 дневно преди войната (Argus).

Правителствата не решават дали тези кораби да отплават. Решението вземат капитанът и операторът на всеки кораб, а застрахователите определят цената за застраховане на рейса. Предупреждението на UKMTO влияе върху тези решения, но не ги взема вместо тях.

Европа усеща въздействието през енергийните пазари. Преди войната през Ормузкия проток са преминавали около 20 млн. барела нефт дневно — приблизително една пета от световното потребление според Американската администрация за енергийна информация (EIA) (EIA). Катарският втечнен природен газ (ВПГ) няма тръбопроводен маршрут, който да заобикаля протока. Газът се охлажда до течно състояние, за да може да се превозва с танкери.

Случаят с Италия показва какво означава това на практика. Енергийната компания Edison вече беше загубила 35 доставки на катарски ВПГ от началото на войната и очакваше да пропусне още шест до началото на декември. За това съобщи търговското издание Staffetta Quotidiana на 28 септември, ден преди ударите (Staffetta Quotidiana).

Съобщенията от вторник добавят още една опасност към маршрут, който Европа и без това трудно може да използва. Засега те не показват допълнителни разходи. Няма публикувани застрахователни оферти, цени на горивата или данни за доставките, които да отделят ефекта от тези удари от загубите, причинени по-рано от войната. Отговорността за ударите ще остане неизвестна, докато разследващите или държавите, под чието знаме плават корабите, не публикуват веществени доказателства.