Тръмп отхвърли плана за отваряне на Ормуз

На 26 септември Доналд Тръмп заяви, че е отхвърлил предложението на Иран за прекратяване на войната и отваряне на Ормузкия проток. „Направиха предложение, но го отхвърлих“, каза той пред журналисти в Белия дом (Ен Би Си нюз, Ройтерс). Планът изискваше Вашингтон да направи първата стъпка. Сега няма договорен път напред, нито публично насрещно предложение от САЩ, а морският маршрут, по който минават петролни танкери и танкери с втечнен природен газ от Персийския залив, включително от Катар, остава предмет на спор.

Преди Тръмп да потвърди отказа, за него се съобщаваше от неназовани американски представители, а Техеран заявяваше, че още чака официален отговор (Ройтерс). Тръмп вече лично потвърди решението си, но не посочи срещу кое условие е възразил. В предишния ни материал описахме условията на Иран (To Brief).

Какво предложи Иран и в какъв ред

На 25 септември външният министър на Иран Абас Арагчи каза пред ООН, че Техеран е изпратил на Вашингтон седемдневен план чрез посредник от Катар (стенограма на ООН). Отброяването щяло да започне едва след като САЩ приемат плана.

Арагчи описа строг график. Вашингтон трябвало да предприеме действия през първите четири или пет дни. Иран щял да отвори протока на шестия ден, а на седмия да започнат преговорите за окончателно споразумение (Ал Джазира).

Според публикуваните сведения американските стъпки включвали вдигане на военноморската блокада на иранските пристанища и облекчаване на ограниченията върху износа на ирански петрол. Те включвали и прекратяване на бойните действия, което да обхване и Ливан (Асошиейтед прес). Пълният писмен текст на плана не е публикуван.

Предложението противопоставя два различни механизма за блокиране на морския достъп. Американската блокада спира корабите да стигат до иранските пристанища, а заплахите на Техеран правят по-широкия проток опасен за всички останали. Премахването на едната пречка не отстранява другата, затова редът на стъпките е толкова важен.

Защо последователността е пречката

Практическата пречка е ясна. Според описаната последователност Вашингтон трябва първо да отслаби натиска върху иранската икономика, преди Иран да отвори протока. Това би било първа отстъпка, но не и отказ от всички средства за натиск на САЩ; тя обаче трябва да дойде първа и да се основава на доверие.

В описанието на плана има още два нерешени въпроса. Прекратяването на огъня в Ливан зависи и от Израел: Вашингтон може да му окаже натиск, но не може да гарантира съгласието му. Публикуваните сведения не обясняват и как двете страни ще проверяват изпълнението на ангажиментите си, макар че пълният, непубликуван текст може да съдържа такъв механизъм. Тръмп не е посочил тези въпроси като мотив за отказа и не бива да му се приписва такова обяснение.

Европа понася риска без глас в решенията

Преди конфликта през Ормузкия проток преминаваха около 20 млн. барела петрол дневно, приблизително една пета от световното потребление. Протокът беше ключов и за износа на втечнен природен газ от държавите в Персийския залив, който се превозва с танкери (американското Управление за енергийна информация). На 25 септември са били забелязани само девет плавателни съда да преминават, при обичаен преди конфликта трафик от около 125 големи кораба дневно (Кипър мейл). Датската компания Maersk вече беше добавила по 1 000 долара за контейнер към всеки курс през протока, за да покрие застраховките и риска за екипажите (СийНюз).

Газовите пазари вече бяха започнали да отчитат възможността за споразумение. Европейският референтен договор за газ на нидерландския хъб Ти Ти Еф затвори в петък на цена 75,025 евро за мегаватчас, след като седмица по-рано беше над 80 евро; Аргус свърза спада с предложението на Иран (Аргус). Пазарите бяха затворени, когато Тръмп говори в събота, така че реакцията на отказа му още не е измерена.

Европейските правителства се опитаха да повлияят там, където имат възможност. На 24 септември германският външен министър Йохан Вадефул подкрепи призива на 80 държави за пълно отваряне на Ормузкия проток (Ханделсблат). Призивът показва какво иска широка коалиция, но не може да накара Вашингтон да вдигне блокадата си или Техеран да се откаже от заплахите си. Нито един от двата механизма за натиск не е в европейски ръце.

Спадът на цената на газа в петък отчасти отразяваше надеждата за споразумение, което Европа не можеше нито да подпише, нито да осуети. Вашингтон вече отхвърли предложение, според което първата стъпка трябваше да бъде негова, а европейските правителства нямат средства да принудят която и да е от страните да отвори протока. Пълният план не е публикуван, а Тръмп не е казал кое условие е отхвърлил. Докато Вашингтон не назове това условие или не представи собствено предложение, европейците няма как да разберат дали спорът е за последователността на стъпките, или за съдържанието на плана.