Турция заяви, че е разрешила проучването на кабела

Френският проучвателен кораб Abeille Marengo отплава от Ираклион на 10 ноември, за да картографира морското дъно южно от Касос и Карпатос за Great Sea Interconnector — кабел, който трябва да свърже Кипър с Крит (AMNA). Само няколко часа по-късно Турция излъчи съобщение, че е дала съгласие за работата, четири дни след като заяви, че не е давала такова (Euro2day, Cyprus Mail). Атина и Никозия казват, че за разрешение са били потърсени само те. Дипломатическа нота от Франция, която би могла да изясни размяната, остава непубликувана.

Две съобщения, две претенции за правомощия

В съобщението си Турция включва района на проучването в континенталния шелф, който Анкара смята за свой. Това е морското дъно отвъд крайбрежието, върху чиито ресурси една държава претендира за изключителни права (To Vima). След това заявява, че е дала съгласието си за работата (Euro2day). И двете публикации възпроизвеждат съобщението, но не проверяват правното му основание.

NAVTEX е навигационно съобщение за безопасността на корабоплаването. То предупреждава моряците за опасности, но не издава разрешителни и не определя граници (IMO). Чрез него обаче може да се заяви официална позиция.

Гърция отвърна същата вечер със свое навигационно предупреждение и определи турското съобщение като неразрешено и без правна сила (Athina 9.84). Министерството на външните работи заяви, че то няма правни последици за работата, разрешена от Гърция (Greek Foreign Ministry).

В гръцкото предупреждение са посочени три решения за разрешаване на проучванията, последното от 6 ноември (Athina 9.84). Части от двата маршрута попадат в изключителната икономическа зона — морска зона, в която държавата претендира за изключителни права върху риболова, сондажите и строителството — или в континенталния шелф, за който претендира Гърция. Затова Атина смята, че решението дали да одобри работата е нейно, а не на Анкара.

Кипър зае същата позиция. Говорителят на правителството Константинос Летимбиотис каза, че за разрешение са били потърсени само Гърция и Кипър (Philenews). В Атина енергийният министър Ставрос Папаставру заяви пред парламента, че Турция е обявила съгласие, за което никой не я е молил.

Френската нота, която никой не е виждал

Франция действително е писала на Турция. На 9 ноември говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис каза, че Париж е изпратил на Анкара вербална нота — официално писмено съобщение между държави — за безопасността на корабоплаването, но отказа да я публикува (Greek government). По думите му разрешителните са отделен въпрос.

Според Маринакис нотата е уведомление, което не признава турски права. В турското съобщение няма номер или дата на разрешително, нито име на заявителя (To Vima). Нито един публикуван документ не показва, че някой е поискал разрешение от Анкара. Няма и публични данни какво точно е написала Франция.

Позицията на Анкара се промени. На 6 ноември Турция поиска координация и заяви, че не е дала съгласие (Cyprus Mail), както съобщихме тогава (To Brief). Сега тя публично представя проучването като съгласувано, въпреки че в публикуваните съобщения няма данни да е искано разрешение от нея.

Турция не е обяснила промяната. Едно възможно тълкуване на последователността от съобщения — без то да е потвърдено от турско изявление — е, че Анкара иска да впише „координация“ в документацията преди полагането на кабела. При всеки следващ етап Атина би трябвало да оспорва това твърдение.

Защо Европа инвестира в това морско дъно

EU определя Great Sea Interconnector като проект от общ интерес — категорията си за приоритетна трансгранична инфраструктура. Кабелът би прекратил изолацията на Кипър от континенталната електропреносна мрежа. По-рано проектът получи около 657 млн. евро от Connecting Europe Facility, европейския фонд за инфраструктура (European Commission). Френският инвеститор Meridiam държи мажоритарен дял в проектното дружество (GSI). Така зад кабела стоят както френски капитал, така и френската дипломация.

Брюксел може да финансира кабела и да го определи като приоритет. Не може да начертае морската граница между Гърция и Турция или да разреши проучванията, затова правният спор остава между националните столици.

Корабът е напуснал пристанището, но досега не е публикуван маршрут, който да показва, че измерва спорния участък южно от Касос. Движението му няма да реши спора. Гърция казва, че е разрешила работата, а Турция — че е дала съгласие. Двете несъвместими претенции за правомощия вече са публични. Париж може поне да изясни какво е съобщил на Анкара, като публикува нотата си. Това би показало какво е предала Франция, но не и коя столица има законното право да одобри проучванията.