Турция вкарва два парка в спорни води

Два президентски указа, публикувани в събота, обявяват големи морски зони край гръцки острови за турски национални паркове. По международното право морски парк не създава суверенитет. Въпросът е дали Анкара ще използва правилата за парковете, разрешителните и контрола на място, за да изгради фактическо управление преди уреждането на морската граница.

Два парка, две точки на натиск

Президентът Реджеп Тайип Ердоган подписа укази за създаването на два морски национални парка. Първият, морският национален парк Фетие-Каш, се намира между югозападното крайбрежие на Турция и водите около гръцките острови Кастелоризо и Родос. Вторият, морският национален парк Северно Егейско море, обхваща около 1 742 кв. км край турския бряг близо до Лемнос и Самотраки (BloombergHT, Harita Haber).

Двата указа са публикувани в турския Държавен вестник на 16 август с приложения с координати и карти на границите (Hürriyet). Това са формални правни актове, не политически съобщения. Те дават вътрешноправен природозащитен статут, чертаят граници и отварят път към разрешителни режими, патрули и ограничения. В зона, върху която държавата има юрисдикция, това е обичайна практика. Спорът е къде свършва тази юрисдикция.

Гърция твърди, че парковете излизат извън турските териториални води, тоест морската ивица, върху която крайбрежната държава има суверенитет, обичайно до 12 морски мили. Според Атина те навлизат в райони, в които Гърция има права върху континенталния шелф, морското дъно и ресурсите му. Гръцкото външно министерство нарече указите незаконни и заяви, че те „не създават свършен факт“ (Kathimerini, ProtoThema).

Турската позиция, представена през полуофициални медии, а не чрез потвърдено изявление на външното министерство, описва парковете като мярка за защита на турските морски права (Daily Sabah).

Картографската логика

Географията на парковете следва познат турски аргумент: че гръцките острови близо до турския бряг трябва да имат ограничена или никаква собствена морска зона. На юг коридорът Фетие-Каш отразява същата логика като турско-либийското морско споразумение от 2019 г., което прокара турски и либийски претенции през води, за които Гърция твърди, че се формират и от нейните острови. Атина проведе три кръга разговори с Либия в опит да обезсили ефекта от това споразумение (To Brief). На север поставянето на турска административна зона между Лемнос и Самотраки означава претенция за управление на води, които Гърция смята за част от своя континентален шелф или за открито море (Kathimerini).

Точните координати от приложенията още не са нанесени независимо, затова не може да се потвърди прецизно припокриване. Общата география обаче е достатъчно ясна: и двата парка са разположени там, където претенциите на двете държави се сблъскват.

Правата върху континенталния шелф не зависят от това кой е начертал последната карта. Международният съд постанови по делото за континенталния шелф в Северно море, че тези права съществуват автоматично по силата на бреговата линия на държавата, а не заради последващи административни актове (ICJ). Турция не е страна по Конвенцията на ООН по морско право, но много от основните ѝ принципи се приемат като задължително обичайно международно право (UNCLOS). Природозащитен етикет не може да отмени тази рамка. Морски парк може да регулира риболова и да изисква разрешителни там, където държавата вече има юрисдикция. Той не може да произведе юрисдикция там, където такава липсва.

Гърция сама, Европа мълчи

Към момента на публикуването нито едно друго правителство от ЕС не е реагирало публично на указите. Най-близкият косвен сигнал идва от Франция: „Льо Фигаро“ и Opex360 съобщиха за увеличени нарушения на гръцкото въздушно пространство от турски дронове и самолети този месец, поставяйки парковете в по-широк модел на натиск в Егейско море (Le Figaro, Opex360).

Това мълчание има значение. Парковете засягат претендиран континентален шелф на държава членка на ЕС и външна морска граница на съюза. Атина заявява, че ще постави въпроса на равнище ЕС и НАТО. Но нито един от двата форума не решава морски граници. ЕС може да излезе с политически позиции и да упражнява дипломатически натиск. НАТО може да управлява напрежението между съюзници. Нито ЕС, нито НАТО може да начертае линията на картата.

Пробата за юрисдикция ще дойде, когато Турция започне да прилага указите. Ако Анкара издава разрешителни, изпраща патрули или изисква одобрение от кораби във води, които международното право поставя извън турски контрол, парковете вече няма да са само природозащитен статут, а режим, с който кораби и институции ще трябва да се съобразяват. Засега Гърция третира случая като въпрос за европейска граница. Останалата част от Европа го оставя в рамката на гръцко-турски спор.