Рафинериите и разузнавателната зависимост на Украйна

На 9 октомври пратениците на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър прекарали близо осем часа в Маями, убеждавайки Украйна да спре ударите по руските петролни рафинерии (Axios). Според Financial Times те предупредили, че обменът на разузнавателна информация със САЩ може да бъде прекратен, ако Киев продължи да пренебрегва исканията на Вашингтон. Вашингтон вече веднъж е спирал този обмен, а Европа може да замести само част от него.

Предупреждение, отричане и сделка за дизел

В публичното съобщение на Уиткоф се казва, че европейски правителства, European Commission и NATO са участвали в разговори за подготовката за зимата и гаранциите за сигурност. Съобщението не обявява споразумение (AFP). Нито то, нито публикациите в медиите посочват кои европейски представители, ако изобщо е имало такива, са чули спорната размяна на реплики.

Версията на Financial Times описва условно предупреждение. Украински участник в срещата казал пред изданието, че спирането на ударите било „твърдо искане“ на президента на САЩ. Това говори за натиск относно бъдещето, но не и за решение да се прекрати разузнавателният обмен.

Aгентството Axios стига по-далеч: украински представител описал думите като пряка заплаха. Американски представител с пряка информация за разговора отрекъл това и заявил, че пратениците само напомнили на Киев, че САЩ предоставят боеприпасите и разузнавателната информация. Дори отричането потвърждава, че американската подкрепа е била част от спора. Няма публикации, според които обменът действително е спрял.

Същият американски представител казал, че Тръмп смятал ударите по рафинериите за причина за високите цени на горивата в САЩ. В деня на разговорите, след телефонен разговор с Владимир Путин, Тръмп обяви споразумение за излизането на руски дизел на световните пазари (n-tv). След това US Treasury издаде лиценз, който разрешава сделки с руски дизел, иначе забранени от американските санкции. Лицензът е валиден до 7 април 2027 г. и не поставя условие Москва да спре ударите по украинската електропреносна мрежа (OFAC).

Защо Киев продължава да нанася удари

Киев настоява за взаимно спиране на ударите, а не за едностранно прекратяване. На 22 септември Зеленски заяви, че Украйна е готова за прекратяване на ударите по енергийната инфраструктура, но едностранно спиране не било обсъждано (Reuters).

Ударите са козът на Зеленски в преговорите. В анализ на руския рафиниращ сектор, който изпитва натиска на украинските атаки, IEA оцени юнския обем на преработка на около 3,8 млн. барела дневно — приблизително 30 % под нивото година по-рано (IEA). Тази оценка не показва каква част от спада се дължи на ударите, но дава представа какъв обем може да си върне Москва. Междувременно Русия нанесла тежки щети на украинската електроенергийна мрежа преди зимата (To Brief). Ако Киев спре ударите едностранно, ще се лиши от този лост.

Какво може да замести Европа и какво не

Вашингтон вече е използвал този лост. Директорът на CIA Джон Ратклиф призна на 5 март 2025 г., че обменът на разузнавателна информация е бил временно спрян; повечето данни, предавани по военни канали, също са били спрени (Washington Post). Обменът бил възстановен на 11 март след разговорите в Джеда (AP). По същото време беше замразена и американската военна помощ, така че цената от загубата само на разузнавателната информация така и не беше измерена.

Последиците са конкретни. Украйна разчита на американски сателитни изображения, за да избира цели, и на предупрежденията на САЩ за предстоящи руски атаки, за да разполага противовъздушната си отбрана (Washington Post).

Франция продължила да споделя собствена разузнавателна информация по време на спирането през 2025 г., като използвала възможности, които не зависят от Вашингтон (Reuters). Париж не уточни какво точно е предал, затова мащабът на тази замяна остава неизвестен.

По-сериозните ограничения са другаде. През януари 2026 г. IISS определи САЩ като единствения доставчик за Европа на космическо предупреждение за балистични ракети — сателити, които засичат изстрелването на ракети от орбита (IISS). През март 2025 г. Le Monde съобщи, че съюзниците може да не могат да предават на Киев разузнавателни данни с американски произход без съгласието на САЩ (Le Monde).

Първата политическа реакция на Европа е насочена към ударите, а не към разузнавателния обмен. На 10 октомври естонският премиер Кристен Михал предложи следващият European Council — срещата на върха на лидерите на ЕС — да обсъди как по-бързо да се помогне на Украйна да унищожава руски рафинерии (ERR). Предложението му не посочва кой би заместил американското разузнаване, ако Вашингтон го спре.

Каквито и думи да са използвали пратениците, Вашингтон е въвлякъл разузнавателната си подкрепа в спор за военната стратегия на Украйна и вече веднъж я е спирал. Европа може да предостави част от собствените си данни. Но всяка гаранция за сигурността на Украйна, която зависи от американските космически системи за предупреждение за балистични ракети, и занапред ще зависи от решение във Вашингтон.