Парламентите решават за достъпа на САЩ до Гренландия

Вашингтон разполага с подписано споразумение за широк военен достъп до Гренландия, но то още не е в сила. Споразумението, подписано от Дания, Гренландия и САЩ в Ню Йорк на 22 септември, ще позволи на американски военни самолети да прелитат над и да кацат навсякъде на острова, а на американски държавни плавателни съдове — да се придвижват под водите на териториалното му море (подписаният датски текст). То ще влезе в сила едва след одобрение от парламентите в Копенхаген и Нуук. Границите на новите зони, посочени в документа, още не са очертани.

Какво би спечелил Вашингтон

Това са постоянни права. След влизането на споразумението в сила клаузата за достъп няма да изисква ново решение на трите правителства за всеки полет, кацане или плаване (публикацията на White House за договора).

Така американските сили ще могат да действат на места извън досегашния обхват. Споразумение от 1951 г. вече даваше на САЩ широки права, но само в договорени отбранителни зони — територии, отредени за военните им нужди (споразумението от 1951 г.). Подробен анализ на клаузите от норвежкото издание Samfunn og politikk определя правото на придвижване из целия остров и изричното право на достъп под водата като реално разширяване на тези права отвъд досегашните граници (Samfunn og politikk). ABC News е по-предпазлива и отбелязва, че новите клаузи може да не надхвърлят всички права, с които САЩ вече разполагат (ABC News).

Вашингтон представя споразумението в по-широк план, отколкото позволява текстът му. Доналд Тръмп говори за постоянен контрол, а съобщение на White House твърди, че САЩ ще запазят траен контрол върху интересите си в областта на сигурността (съобщението на White House). Подписаният текст обаче потвърждава датския суверенитет и признава гренландците за народ с право на самоопределение (подписаният датски текст). Берлин подкрепи това тълкуване. Канцлерът Фридрих Мерц приветства решение, постигнато със съгласие и в съответствие с международното право (изявлението на германския канцлер).

Места без очертани граници

Споразумението позволява на САЩ да разширят съществуващата база Pituffik Space Base. Към нея се добавят Нарсарсуак, бивша американска авиобаза на юг, и Местервиг на източното крайбрежие (подписаният датски текст). В първия ни материал нарекохме тези места бази (To Brief). Договорът ги определя като отбранителни зони — същия вид зони, предвидени в споразумението от 1951 г. Reuters не открива в текста числа за войските или график, така че размерът, устройството и датата на откриването им тепърва трябва да бъдат договорени (обяснителен материал на Reuters).

За всяка следваща зона ще трябва да се произнесе съвместен комитет на трите правителства. Ако той не постигне съгласие до 90 дни, въпросът ще бъде отнесен първо до заместник-министрите, а след това до министрите (публикацията на White House за договора). Текстът не посочва какво следва, ако и министрите не се разберат.

Гренландия получава и местен икономически интерес. Германското издание Der Spiegel посочва, че договорът дава предимство на гренландски фирми при строителните поръчки (Der Spiegel). В текста няма определена стойност на поръчките и гаранция за работни места.

Какво могат да обещаят сегашните правителства

Споразумението ще влезе в сила едва когато с дипломатическа нота Вашингтон бъде уведомен, че Дания и Гренландия са приключили парламентарните процедури. Това означава одобрение от Folketing — датския парламент — и Inatsisartut — парламента на Гренландия (подписаният датски текст, обяснителен материал на Reuters). Досега такава нота не е оповестявана.

Споразумението предвижда задължения и за случай, в който Гренландия стане независима. Тогава датското и гренландското правителство трябва да осигурят членството на новата държава в НАТО (подписаният датски текст). Те трябва също да гарантират, че тя ще поеме задълженията на Дания по споразумението.

Нито едно от тези обещания не зависи изцяло от сегашните правителства. Законът за самоуправлението от 2009 г. оставя решението за независимостта на гренландците (Закон за самоуправлението). Ако независима Гренландия трябва да кандидатства за членство в НАТО, член 10 от учредителния договор на алианса изисква съгласието на всички настоящи членове (Северноатлантически договор). Така всяка европейска държава членка би имала думата по ангажимент, поет от три други правителства.

Подписването осигури договорен текст, но законният военен достъп зависи от решенията на двата парламента. Ако влезе в сила, споразумението няма да има краен срок, а всяка промяна ще изисква съгласието и на трите страни, включително на Вашингтон (подписаният датски текст). Това превръща предстоящите гласувания във Folketing и Inatsisartut в последната установена възможност новите условия да бъдат спрени, преди да влязат в сила. Преди гласуването датското и гренландското правителство трябва да дадат на депутатите ясни отговори за границите на новите отбранителни зони и за това какво ще стане, ако министрите не постигнат съгласие за бъдещи места.