Фито обвързва Турция с Кипър

На 13 юли Европейската комисия назначи италианския си изпълнителен заместник-председател Рафаеле Фито за специален представител за Кипър и така отвори втори дипломатически канал до десетилетната посредническа роля на ООН (Европейска комисия). Залогът на Никозия е ясен: отношенията на ЕС с Турция да се използват като лост за подновяване на преговорите за разделения остров. Очакваното възражение на Анкара също е ясно, защото Кипър вече е член на ЕС. Това прави съюза страна с интерес в спора, а не неутрален посредник.

Какво прави ООН и какво добавя ЕС

Формалният мирен процес остава в ръцете на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш. Той работи чрез личния си пратеник Мария Анхела Олгин Куейяр, която трябва да свиква разговори и да проверява дали между двете страни има обща основа за движение напред (генерален секретар на ООН). Комисията казва, че Фито ще действа в тази рамка, а няма да я замества.

ЕС обаче разполага с инструменти, които ООН няма. При евентуално обединение Кипър ще трябва да приложи цялото право на ЕС. Всяко споразумение ще минава през европейско финансиране и през институционални правила, съвместими с правото на съюза. А по-широките отношения с Турция — модернизацията на търговията, визовата либерализация и досиетата, които Анкара реално иска да бъдат придвижени — зависят от европейските столици (Съвет на ЕС). Задачата на Фито не е да посредничи. Тя е да направи бъдеща сделка приложима в рамките на ЕС, ако процесът на ООН изобщо стигне дотам.

Стратегията на Никозия за обвързване

Кипърският президент Никос Христодулидис формулира логиката директно: напредъкът в отношенията между ЕС и Турция трябва да бъде свързан с напредък по кипърския въпрос (Cyprus Mail). Всяко европейско отваряне към Анкара — по търговията, миграцията или сигурността — трябва да минава през кипърски тест. Гърция подкрепя същия подход и разглежда Източното Средиземноморие като неразделна част от турското досие (Kathimerini).

Европейският съвет, в който държавните и правителствените ръководители задават политическата посока на ЕС, одобри подобна формула през април 2024 г. Тогава той описа възстановяването на ангажимента с Турция като „постепенно, пропорционално и обратимо“ (заключения на Европейския съвет). За Никозия това е процедурна опора: ако Турция блокира процеса за Кипър, други отваряния по линията ЕС–Турция също могат да се забавят.

Турското външно министерство определи назначението на Фито като вътрешен въпрос на ЕС и отхвърли съюза като убедителен участник в спора (турско външно министерство). Това възражение има институционална тежест: Република Кипър е държава членка на ЕС, докато кипърската турска общност няма място на европейската маса. Според прочита на Анкара Фито представлява блок, който вече включва едната страна в конфликта.

Христодулидис въпреки това описва целта като подновяване на преговорите „оттам, откъдето бяха прекъснати“ през 2017 г. Това означава, че засега няма нова, взаимно приета основа за разговори (Kibris Postasi, Cyprus Mail).

Неудобният компромис за Германия

Напрежението се вижда най-ясно в Берлин. Германия има сериозни причини да поддържа работни отношения с Анкара: Турция е съюзник в НАТО и партньор по миграцията. Твърдото обвързване с Кипър може да блокира сътрудничество по теми, по които ЕС се нуждае от турско участие.

Но заобикалянето на държава членка в името на прагматична сделка с Анкара би влязло в противоречие с принципите на солидарност, на които Берлин се позовава в други европейски спорове (Euractiv). Това е основният проблем за всяка европейска столица. Ако Кипър стане твърдо предварително условие за всяко отваряне към Турция, Анкара ще се отдръпне. Ако условието бъде смекчено, Брюксел ще загуби доверие в Никозия (Euronews, Eurotopics).

Италия представи назначението на Фито като признание за тежестта на Рим в Средиземноморието (ANSA). Мандатът обаче е ограничен: Фито може да помогне евентуално споразумение да бъде съвместимо с правото и финансовите правила на ЕС. Той не може да наложи отстъпки, нито да принуди Анкара да приеме ЕС като безпристрастен посредник.

Назначението дава на Никозия повече европейски лостове, но не и нов медиатор. Ако Турция не види достатъчна стойност в по-добри отношения с ЕС, за да приеме по-видимо европейско присъствие в спора, вторият канал на съюза може първо да втвърди позициите, преди да помогне за отключването им.